Играта в детската градина – фактор за личностно и социално развитие
10.10.2020
Защо не искам да членувам в „Дружеството на психолозите в България“
19.02.2021

Потребностите на децата

Под потребност се разбира субективната или обективната вътрешна необходимост за удовлетворяване на някаква нужда, която може да бъде физиологическа или психологическа. Потребностите са важен фактор, който оказва влияние за развитието на човешкия индивид. Те са и главната движеща сила, която мотивира човешкото поведение през целия жизнен път.

През различните етапи на своето развитие, децата проявяват различни потребности. Някои от тези потребности са свързани със задоволяването на физиологични нужди – храна, вода, къпане, преобличане и др. Други потребности са свързани с емоционалните нужди на децата – гушкане, игра, общуване и др.

Потребностите на децата от раждането до 3 годишна възраст

Децата след раждането са изцяло зависими от грижата на майката и останалите близки. Майката удовлетворява основните му потребности – храна и вода. Чрез кърменето се осъществява и един по – продължителен контакт между майката и бебето, чрез който се осъществяват и най – важните задачи на детското развитие. Чрез сукането бебето общува с майката. Кърменето е една от предпоставките бебето да прави разлика между себе си и другите. От друга страна кърменето оказва влияние и за развитието на познавателните способности. Потребността от сукане е толкова голяма, че често бебето лапа и смучи различни предмети – одеялцето, играчките, биберона и др. По този начин то опознава околния свят и свойствата на различните предмети – форма, цвят, големина, твърдост, мекост и т.н.

   От изключителна важност е и майката да задоволява емоционалните потребности на детето. Бебето има нужда да бъде докосвано, милвано, гушкано. Така то се чувства сигурно и спокойно. Така у него несъзнателно се формира нагласа на доверие. Когато майката е непоследователна в грижите си към детето, у бебето се формира нагласа на недоверие, което често се изразява с раздразнение и плач.

Психологическата практика показва, че когато не са задоволени емоционалните потребности на бебето това води до формирането на нарцисъзъм и хистерия, които в по – късна възраст могат да станат черта на личността, или психично заболяване.

След като навърши една годинка детето започва да се развива много интензивно. Това е времето, през което едновременно се развиват опорно – двигателния апарат, познавателните способности и речта.

Децата изпитват силна потребност да ходят, да говорят и да пипат различни предмети. Често родителите ограничават тези детски потребности. Психологическата практика показва, че ограничаването на тези потребности водят до негативни последици. Когато детето се ограничава в неговите действие се формира неувереност, която може да окаже влияние през целия живот на детето. Ограничаването на детските дейности води и до забавяне на поведенческото развитие. В такива случаи детето изостава с говора си, става необщително и започва да се държи като бебе. Децата трябва да се оставят свободно да изразяват своите действия, да опознават различните предмети и да общуват. Така те ще развият самоувереност и самостоятелност – способности, които са необходими. Разбира се това не означава, че трябва да оставим нашите деца без надзор, особено при наличието на предмети, които могат да бъдат опасни за тяхното здраве.

Потребностите на децата от 3 до 7 годишна възраст

През този период започват да се образуват качествените промени на детската психика.

Около третата година се появява кризата на третата година. За тази криза е характерно, че детето проявява потребност да бъде самостоятелно и да бъде като възрастните. Детето започва да проявява негативизъм и да използва думичката „не” за всичко. Настойчивостта да отказва на всичко е свързана не толкова с дадената ситуация, колкото да изрази своето мнение. Детето не може да изрази вербално тази своя потребност, и затова го изразява чрез своето поведение. По този начин децата проявяват своята потребност да бъдат като възрастните. Много често родителите си мислят, че децата са разглезени, непослушни. На тях им се иска децата да си върнат предишното поведение – да станат кротки, послушни и да не проявяват инат. Често родителите са много настойчиви, а това само влошава нещата. През този период се изисква цялостно разбиране от страна на родителите. Това не означава, че на децата трябва да се изпълнява всяко желание и каприз. Не можем да оставим нашите деца свободно да се надвесват през терасата. Не можем и да ги оставим са пресичат сами улицата. Но като родители, спокойно можем да позволим на децата сами да избират какво да облекат, или с какво да се хранят – дали супата да е преди основното ястие или след него.

След 3 годишна възраст една от основните потребности на всяко дете е играта. Играта е дейност, в която се създават предпоставките за развитие на другите основни дейности, като учебната и трудовата. Играта е един от най – важните фактори за детското развитие. Чрез играта се развиват психичните процеси и се осъществява развитието на детската личност. Играта в предучилищна възраст поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. С помощта на играта детето учи, общува, твори и се развива като личност. От това можем да си изведем извод, че в предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, определящи качествените преобразувания в личността и развитието на всяко дете. Знанията, уменията и навиците натрупани през този възрастов период, оказват влияние за развитието през следващите възрастови етапи. Важно е всеки родител да знае, че пропуските в детското развитие оставят големи дефицити. Дефицити, които трудно биха се компенсирали, а в някой случаи  компенсациите са невъзможни.

Потребностите на децата от 7 годишна възраст до пубертета

Около седемгодишна възраст детето навлиза в периода на начална училищна възраст и започва да посещава училище. Това е много труден и стресиращ момент за него. Практиката показва, че според общественото мнение най-важното за първокласника е да се научи да чете и пише. Но общественото мнение не отчита другото предизвикателство на детето – увеличаването на личностния потенциал. През този период детето се сблъсква с много правила и ограничения – да не закъснява за час, да не ходи свободно по време на учебните занятия, да контролира физиологичните си нужди, когато иска да каже нещо да вдига ръка и др. Неща, за които то не е подозирало, и които се различават от правилата в семейната среда и детската градина. Децата които са посещавали детска градина, проявяват значителна самостоятелност, увереност и комуникативност. Те бързо се ориентират в новата среда и изискванията на учителите. Това се дължи на натрупания социален опит в детската градина. В начална училищна възраст детето доказва своята самостоятелност пред значимите възрастни, както и натрупаните знания, умения, навици и норми на поведение усвоени в предучилищна възраст и то в напълно непозната обстановка.

Една от водещите потребности през този възрастов период е детето да общува и да бъде приятел със всички деца от класа, както и да се хареса от значимия възрастен – в случая учителя. През този труден етап ние трябва да насърчаваме децата за техните успехи и да не наблягаме на неуспехите. Ако постоянно посочваме грешките на децата, то те ще престанат да се стараят, ще се чувстват обезсърчени и отчаяни.

 

Потребностите на децата от пубертета до 18 годишна възраст

Пубертетът е един от най – тежките периоди, през който децата ни създават много грижи. През този период се осъществява преструктуриране на психиката, на личността и отношението на децата към всичко заобикалящо. Това е период през който децата започват да стават възрастни. Техния организъм се променя и хормоните бушуват с пълна сила. Тези промени са твърде непознати за децата, които стават твърде объркани и емоционални нестабилни.

В началото на пубертета децата изпитват няколко потребности –  да се докажат на възрастните и родителите, че те вече са големи; да се справят сами с трудностите в живота; да се отделят от хората, които са били авторитет за тях и да потърсят други; да изпитат непозволени неща, като алкохол, наркотици и др. Основен проблем е че децата знаят какво искат, знаят как да го постигнат, но не зная последствията. А последствията  могат да се окажат опасни. Децата започват да отхвърлят родителският модел на поведение и търсят модел отвън. Често това са техни връстници или възрастни като певци, актьори или известни спортисти. 

През този период трябва да сме много търпеливи към поведението и отношението на децата. Добре е да ги приемаме като големи, да ги оставяме да вземат сами решения и да им помагаме когато не могат сами да вземат решения. Психологическата практика показва, че много често родителите налагат своето мнение на децата и не ги оставят да изразят своите чувства и потребности. Това може да доведе до много негативни последствия – лош успех в училище, обтегнати отношения в семейството и с учителите. Други негативни последствия могат да бъдат появата на заболявания като диабет, депресия булимия, анорексия, дори и шизофрения. Затова трябва да сме много търпеливи през този период и най – вече правилно да общуваме с децата си.

След 16 годишна възраст нещата се променят. Детето може да осъзнава своите постъпки и отговорности. Проявява критичност и самокритичност. В общуването си е способно да изрази своята позиция, мотиви, както и да ги отстоява. Неговите интереси се променят. В училище става по – старателно, особено към любимите учебни предмети.

 

Потребността от общуване с възрастните става водеща след 16 годишна възраст. От възрастните детето се учи на жизнен опит. С тях може да сподели своите чувства, притеснения и бъдещи професионални интереси. Потребността от общуване с връстниците също е по – голяма. С тях детето споделя любимите си занимания, чувства, интереси и мечти. Потребността от самостоятелност е по – силно изразена отколкото предишните възрастови периоди.

 

Задоволяването на потребностите през различните периоди на детството оказват положителна насока за личностното и социално развитие.  Когато ние пречим на потребностите на нашите деца, те не могат да се развиват като здрави и пълноценни личности.