Инструментариум в Позитивната психотерапия
10.10.2020
Играта в детската градина – фактор за личностно и социално развитие
10.10.2020

Предизвикателства и проблеми пред началния учител

 

(Статията е в съавторство с доц. д-р Виолета Кюркчийска)

Професията на учителя е обект на много дискусии, в които участват хора с различни социални  роли и държавни позиции. Няма друга така коментирана професия, която издържа проверките на времето. Тя преминава през разнообразни определения и отношението към нея претърпява метаморфози. Като се започне от възрожденското преклонение пред  дейността на просветителите, като се премине през почитта и уважението пред  учителя на XIX век и се стигне до взискателността към преподавателя на днешния ден. Уважаван, възхваляван, унижаван, подтиснат, ограничаван учителят е будител, чийто дух е непреклонен. Повечето, притежаващи тази професия гордо декларират това, а тези, които не го правят не са превърнали професията в мисия.

Първият учител, който посреща детето в училище и е до него в процеса на адаптацията му към новата социална роля – тази на ученик,  е началният. Той е този, който повежда детето към един нов свят – свят на познание, възпитание и образование. Свят, в който свободният избор и играта са заменени от дейности със задължителен характер и учебен процес. Ако престоят в детската градина е изграждал представи у децата за заобикалящата среда, то училищният живот е свързан с овладяване на знания, формиране на умения и компетентности. Началният учител прави преходът плавен и безпроблемен чрез педагогическите умения, които притежава/или би трябвало да притежава/. Познавайки възрастовите особености на учениците, с които общува, той подбира методи и средства за работа. Уменията за целеполагане[1], за организиране на мотивиращо обучение, за изграждане на хуманни взаимоотношения, за индивидуализация и диференциация , за достъпно преподаване, за систематизация на учебния материал и реализиране на възпитаващо отношение не отличават началния учител от останалите. Това, което го разграничава е най-голямото предизвикателство за него – любопитните и жадни за осведоменост очи, „чистите и искрени” души, които още не са пренаситени от информация, не са отегчени от задачи за домашна работа и активно участват в образователно-възпитателния процес. Това са децата на средното детство, най-невероятната възрастова група ученици, която детерминира отговорната задача на началния учител. Пред него има предизвикателства, които често се превръщат в проблеми. За перманентната промяна на нормативната база, за ненужните дейности, за трудностите в общуването – началните учители са споделили чрез анкетата, която е изготвена от авторите на настоящия текст и предизвика голям интерес.

Новата обществена ситуация и променящите се ценностни ориентации се проектират върху българското образование. То се хуманизира и демократизира, синхронизира се с европейските стандарти, превръща се в съвременно, достъпно и качествено. Целеполагането е ориентирано към личността на ученика, към пълноценното интелектуално и социално формиране на детето. То стои в основата на  нормативната уредба, намираща израз в закони, наредби, правилници и т.н. /Предизвикателство 1: Нормативната уредба. /

Законът  за предучилищно  и училищно образование[2] , който е в сила от 1.08.2016 година регламентира стандарти.

Според чл.22 (2 ) те са 19, а именно стандарт за:

  1. предучилищното образование;
  2. усвояването на българския книжовен език;
  3. учебния план;
  4. общообразователната подготовка;
  5. профилираната подготовка;
  6. придобиването на квалификация по професия;
  7. приобщаващото образование;
  8. гражданското,здравното,екологичнотоиинтеркултурнотообразование;
  9. оценяването на резултатите от обучението на учениците;
  10. информацията и документите;
  11. институциите;
  12. физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини,училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
  13. познавателните книжки,учебниците и учебните помагала;
  14. статута и професионалното развитие на учителите,директорите и другите педагогически специалисти;
  15. управлението на качеството в институциите;
  16. инспектирането на детските градини и училищата;
  17. финансирането на институциите;
  18. нормирането и заплащането на труда;
  19. организацията на дейностите в училищното образование.

 

Познаването на стандартите е в основата на задълбочена и целенасочена работа, както и  за компетентно решаване на възникнали проблеми. Често учителите не се запознават в детайли със стандартите аргументирайки се с въпроса: Защо ми е нужна всичката тази информация?! За мен е важно какво трябва да преподавам, за да вляза в час?! Не подлежат на коментар такива изявления. Всеки един  от стандартите пряко или косвено има отношение към работата на началния учител. Нещо повече – познанията  на педагога позволява вземането на най-адекватни решения.

Първият стандарт е този, който  дава  информация на началния учител относно готовността на децата, които започват училище. Организацията в предучилищното образование е онази приемственост, която е връзката с първи клас. В много от образователните направления подготовката на децата не кореспондира с образователно-възпитателния процес в начален етап на основна образователна степен. Началният учител следва учебни програми, използва методи и средства на обучение съобразно съответната методика на преподаване, но…не може да не вземе под внимание готовността на децата за училище. Последната зависи именно от разписаните в стандарт 1 и последвалата НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, считано от 1.08.2016 г. държавни образователни изисквания. Тя е обект на познаване от  предучилищните педагози, но кореспондира с работата и на началните учители, които поставят началото на организиран процес на усвояване на знания. В този ред от мисли всеки един от стандартите има отношение към предходна и следваща образователна степен/етап. Други стандарти имат отношение към всички степени. Такъв е стандарт 2. усвояването на българския книжовен език както и стандарт 7.  Приобщаващото образование.

Наредбата за приобщаващото образование е един нов по съдържание документ, който поставя в нова ситуация началния учител. Според нея той е част от екип, който осъществява обща подкрепа. Тя (общата подкрепа ) включва[3]:

1.Екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти;

  1. Кариерно ориентиране на учениците;
  2. Занимания по интереси;
  3. Библиотечно-информационно обслужване;
  4. Грижа за здравето въз основа на информация от родителя, представителя на детето или лицето, което полага грижи за детето, за здравословното състояние на детето и за проведени медицински изследвания и консултации и при взаимодействие с медицинския специалист в здравния кабинет в училището;
  5. Осигуряване на общежитие;
  6. Поощряване с морални и материални награди;

8.Дейности за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;

9.Дейности за превенция на обучителните затруднения, включително логопедична работа.

Наредбата за приобщаващото  образование е резултат от новата социална реалност /Предизвикателство 2: Новата социална реалност/, която поставя въпроса  за създаване на  условия заедно деца, които не владеят български език (от етнически малцинства, деца бежанци), деца в риск (според фактори, определящи риска – семейни: нефункционални семейни структури, загуба, малтретиране; образователни– ниска степен на образование; икономически– бедност; политически– война, терористични атаки), деца със специални образователни потребности (СОП), деца със специфични обучителни трудности (СОТ) и  ученици  с изявени дарби (творческо или продуктивно мислене; лидерски способности; визуални и сценични изкуства; психомоторни способности) да се обучават и развиват. Това определя училището като среда, в която се  осъществява общата подкрепа за личностно развитие,  насочена към всички деца в подготвителна група за задължително предучилищно образование и към всички ученици в класа, гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на училището.

Пред началния учител стои трудната и отговорна задача да реализира този хуманен и демократичен акт, но…има ли условия в българското училище за това?! Така от предизвикателство новата социална реалност се превръща в проблем за началния учител. Един стандарт, една наредба не води до реализиране на целта. Пътищата и средствата за изпълнението са трудни поради множество фактори. Един от тях е квалификацията на началния учител /Предизвикателство 3: Квалификацията на учителите/. Той няма необходимите познания в областта на специалната педагогика, той не е нито логопед, нито ресурсен учител. Подготовката му по обща и възрастова психология не е достатъчна за работа с деца с  проблеми свързани с емоционално-поведенчески разстройства. Началният учител има базови знания както по педагогика, така и по психология, но неговата професионална квалификаця  е начален учител. Новата социална реалност налага необходимостта да погледне на своята квалификация не само по посока на придобиване на квалификационни степени /според Наредба №12[4]/, но и по посока на допълнителна такава. Чрез въпрос №5 от посочената анкета: Имате ли необходимост от допълнителна квалификация и каква? се проучва мнението на учителите относно потребностите им в тази насока. Посочените резултати насочват към въпроси свързани  с уместността на съществуващите  според Наредба №12 пет квалификационни степени. Дали не е по-добре усилията на началния учител да бъдат насочени към допълнителна професионална квалификация, а не към толкова много на брой степени. Начинът да се стимулира стремежът към самоусъвършенстване дали са тези 3 задължителни кредита, които учителите трябва да придобият за един атестационен период? Обучителните организации не би ли трябвало да се избират от учителя, както и проблематиката, по която ще се провежда обучението? Много са въпросите свързани с квалификацията на учителите, които са предизвикателство пред тях. Отговорите на всички тях кореспондират с професионализма, част от който е умението за общуване с родители /Предизвикателство 4: Родителите/.

Родителите са най-важните партньори на началните учители, поради което е  необходимо активното им участие под различни форми. То  е регламентирано със Закона за предучилищното и училищното образование. Според чл.266 се предвиждат Обществени съвети[5], чието предназначение е  създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище. В техния състав  има представители както на родителите, така и на финансиращите органи. Тези съвети участват в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност, както и при обсъждане на  стратегията на всяко училище и приложените към нея план за действие и финансиране (задължителен реквизит според Закона за предучилищно и училищно образование – чл.263). В нея  е необходимо да бъдат залегнали принципите на Приобщаващото образование. По този начин ще се откликне на потребностите на  деца с различни възможности и  то – училището – ще стане желана територия от всички ученици.  В становището на асоциацията на родителите относно Новия закон едно от подкрепящите законодателни решения е именно „..изискването институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно да разработват и прилагат цялостни политики за подкрепа за личностно развитие на детето и ученика, изграждане на позитивен организационен климат, утвърждаване на позитивна дисциплина и развитие на училищната общност[6].

За да бъде благоприятно социализиращото въздействие на училището, е необходимо: да се поддържа положителна нагласа у детето към училището и неговия педагогически и възпитателен колектив, учебният процес да бъде организиран и провеждан интересно, живо, близко до играта или съчетано с нея, да въздейства изобщо положително на емоционалната сфера на детето. Родителите не трябва да проявяват ревност към това, че училището или любимият учител (или съученик) им отнемат детето, а тъкмо обратното. Те ще подпомогнат училищната му адаптация, като не допускат  незаинтересованост, нито подценяване на учебните занятия както в училището, така и в дома; да се избягват бележкарско поведенческите изисквания; да не допускат афекти и пристрастие към някои евентуални пропуски и несправедливости в учебно-възпитателния процес[7] .

Ролята на родителите  за превръщането на училището в среда за всички е от изключително важно значение. Освен че не трябва да проявяват ревност, за която вече беше споменато, те трябва да съдействат на учителите в процеса на изграждането на децата като личности. Родителите са най-заинтересованата страна в образователно-възпитателния процес (без да се омаловажават учителите) и тяхното участие е изключително важно  при реализиране на каузата „щастливи и образовани деца”. Като членове на  училищните настоятелства  те съдействат както за материалното обезпечаване на процеса на приобщаващо образование, така и за създаване на благоприятен психоклимат. Ролята на родителите в тази посока е от важно значение за специалното образование  и училищните ръководства трябва да им дадат тази възможност.

За реализирането на това решение е необходимо всички заинтересовани страни – родители, учители, училищно ръководство, общинските органи, както и регионалните управления по образование, да работят по посока на промяната в утвърдените стериотипи. Промяна, изразяваща се в създаване на условия за развитие потенциала на всеки ученик съобразно индивидуалните му особености.

Реалността провокира въпроси като: Възможна ли е тази промяна?! Готови ли са родителите на децата без проблеми да приемат наличието на „други-различни” в класа на тяхното дете?! Като примирение ли гледат на факта, невъзможността за диференцирана работа, родителите на деца с изявени възможности поради големия брой ученици в паралелка?!

Къде е мястото на най-голямото предизвикателство – учениците?! Тези, които прекрачват училищния праг изпълнени с очаквания, заредени с желание за покоряване на върхове, мотивирани и последователни. Учениците, които стоят в центъра на образователно-възпитателния процес. Колко време остава на учителя да се подготви за среща с тях?! Среща, която оставя онзи отпечатък на учителя – будител.

 

Анкетно проучване на проблемите и трудностите сред началните учители в България

 

Целта на изследването е да се установят проблемите и трудностите на началните учителите в България. Предметът на изследването са проблемите и трудностите на началните учители. Като обект на настоящото изследване са 500 начални учители от различни населени места в страната.

Като метод в  настоящото изследване бе използван метода на анкетата. Чрез него ние проучихме мнението на началните учители. За нас от изключителна необходимост бе личното мнение за учителите, независимо от нормативната уредба в България. Анкетата включва следните въпроси:

  1. Доволни ли сте от работата, като начални учители?
  2. Доволни ли сте от заплащането в сферата на образованието?
  3. Срещате ли трудности във Вашата работа?
  4. В какво се изразяват трудностите във Вашата работа?
  5. Имате ли необходимост от допълнителна квалификация?
  6. Според Вас, важно ли е възпитанието на децата в училище?
  7. Според Вас, кой трябва да възпитава децата от начална училищна възраст?
  8. Новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли началния учител?
  9. Според Вас, новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли децата?
  10. Според Вас, трябва ли Държавните образователни стандарти да са еднакви за всички ученици в начален етап на основна образователна степен?
  11. Според Вас, трябва ли да отпадне качествената оценка на учениците от I – III клас?
  12. Според Вас, трябва ли учениците от I – IV клас да повтарят клас поради лош успех?
  13. Според Вас, до каква степен делегирания бюджет и законите „принуждават“ учителите да пускат неграмотните ученици в по-горен клас?
  14. Според Вас, има ли условия в българското училище за прилагане на Наредбата за Приобщаващото образование?
  15. Какво е Вашето мнение за групите за деца с обучителни трудности?
  16. Според Вас, трябва ли да отпадне документалната работа за обща подкрепа на учениците?
  17. Според Вас, трябва ли да отпадне административната дейност на учителите?
  18. Според Вас, ефективни ли са реформите в образованието?
  19. Според Вас, каква специалност трябва да притежава министъра на образованието?
  20. Според Вас, министъра на образованието трябва ли да притежава педагогически опит с деца?
  21. Ако нещата не се променят, бихте напуснали вашата работа и да се пренасочените към друга професионална сфера?

Резултатите, които получихме отразяват действителната ситуация в образователната сфера.

Резултати от анкетното проучване на проблемите и трудностите сред началните учители в България

 

По отношение на фактора „пол“, в изследването 98 % (491 респондента) жени и 2 % (9 респондента) мъже (Вж. графика № 1). Това се дължи на факта, че учителската професия от години се е феминизирала. Тя не е толкова привлекателна и престижна за мъжете.

Графика № 1 „Пол на изследваните лица“

Данните от анкетното проучване по отношение на фактор „възраст“ са изнесени в графика № 2. Респондентите са представени както следва: 45 % (224 респондента) от анкетираните учители попадат във възрастовата граница „от 50 до 59 г.“; 33 % (164 респондента) попадат  във възрастовата граница „от 40 до 49 г.“; 14 % (69 респондента) попадат в групата „от 30 до 39 г.“; 5 % (26 респондента) попадат във възрастовата граница „над 60 г.“ и 3 % (17 лица) попадат във възрастовата граница „от 25 до 29 г.“.

Графика № 2 „Възраст на изследваните лица“

В графика № 3 са изнесени данните по отношение на фактора „професионален опит“ на началните учители, данните от анкетата показват следното: 63 % (316 респондента) попадат в групата „от 20 до 29 години“; 14 % (69 респондента) попадат в групата „от 10 до 19 години“; 12 % (59 респондента) попадат в групата „от 5 до 9 години“. Лицата с професионален опит над 40 години са 4 % (21 респондента), а тези с професионален опит от 2 до 4 години са 4 % (20 респондента). 3 % (15 респондента) притежават под 2 години професионален опит.

Графика № 3 „Професионален опит на изследваните лица“

Отговорите на въпрос № 1 „Доволни ли сте от работата, като начални учители“ са презентирани в графика № 4. 83 % (418 респондента) от анкетираните начални учители са доволни от своята работа, докато 12 % (59 респондента) не са доволни от своята работа  като начални учители. Учителите, които не могат да преценят, как да отговорят на този въпрос са 5 % (23 респондента) от настоящата статистическа извадка.

Графика № 4 „Въпрос № 1: Доволни ли сте от работата, като начални учители?“

На въпрос № 2 „Доволни ли сте от заплащането в сферата на образованието?“ началните учители са отговорили по следния начин (Вж. графика № 5). 57 % (284 респондента) са доволни от своето заплащане в сферата на образованието. 33 % (163 респондента) не са доволни от заплащането, а останалите 10 % (53 респондента) донякъде са доволни.

В този въпрос преобладаващ отговор е удовлетвореността от заплащането. Това се дължи на факта, че през 2019 г. учителските заплати се повишиха с 20 %. Така минималната учителска заплата стана 920 лв.  Но това не решава другите проблеми, които са много по-сериозни.

Графика № 5 „Въпрос № 2 Доволни ли сте от заплащането в сферата на образованието?“

Отговорите на въпрос № 3 „Срещате ли трудности във Вашата работа?“ са изнесени в Графика № 6. 41 % (204 респондента) срещат трудности понякога. 30 % (151 респондента) срещат трудности често. Учителите, които срещат трудности ежедневно са 15 % (75 респондента). 14 % (70 респондента) срещат много често трудности в своята работа. В днешно време началните учители са изправени пред много трудности и предизвикателства.

Преобладаващите отговори на въпрос № 3 са „понякога” и „често”. Това може да кореспондира с въпросите, касаещи възрастта и професионалния опит на началните учители, както и с владеенето на педагогическото майсторство.

Графика № 6 „Въпрос № 3 Срещате ли трудности във Вашата работа?“

На въпрос № 4 „В какво се изразяват трудностите във Вашата работа?“ началните учители отбелязаха множество отговори. Тяхното процентно съотношение по популярност са изнесени в графика № 7. Най-голямата трудност е „административната работа, без пряка връзка с учебната дейност“ – 22 %. Следващата по популярност трудност е „проблемното поведение на учениците“ – 15 %, последвана  от „неуважение и проблемно поведение  от страна на родител“ и „липса на почивка след учебен час, и през междучасията съм с децата“ с по 14 %. „учителската професия е незачитана от обществото“  – 11%. Отговорите „големият брой деца, с които трябва да работя“ и „претенциозни родители, които ми казват как трябва да обучавам децата“ са с по 10 %. Най-непопулярен отговор е „неуважение от страна на директора и колеги“ – 4 %.  В наши дни има доста предизвикателства и трудности в началното образование.

Най-голямата трудност в работата на началните учители се оказа административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, проблемното поведение и неуважение от страна на родители и ученици и липсата на почивка след учебен час.

През изминалите години административната работа, която няма пряка връзка с учебната дейност се увеличава непрекъснато. Това несъмнено оказва отрицателно влияние върху ефективния учебно-възпитателен процес. Въпреки множеството реформи през годините, тази административна дейност не намалява – тя се увеличава.

Проблемното поведение от страна на родители и ученици също се е увеличило през последните години. Вина за това можем да търсим, не само в поведението на посочените, но и в делегирания бюджет.

Важен проблем е и липсата на почивка след учебен час. В днешно време  голяма част от началните учители трябва непрекъснато да са сред децата, дори и през междучасията. Днешният учител е  преуморен от работната среда. Децата са проблемни, родителите стават все по-взискателни, някои от тях си позволяват да казват на учителите как трябва да работят с децата. Административната дейност непрекъснато се увеличава.  Това оказва негативно влияние на физическото и психическото състояние на всеки учител. Началният учител заслужава и е необходимо да почива през междучасията. Това ще допринесе за негово телесно и психическо здраве, както и ще подпомогне учебно-възпитателния процес в положителна насока.

Графика № 7 „Въпрос № 4: В какво се изразяват трудностите във Вашата работа?“

Данните свързани с въпрос № 5 „Имате ли необходимост от допълнителна квалификация?“ са представени в графика № 8. Според тези данни, 63 % (316 респондента) са дали положителен отговор, защото е необходима за тяхната работа. 22 % (111 респондента) от анкетираните са дали отрицателен отговор, защото няма смисъл от допълнителните квалификации.  8 % (41 респондента) са отговорили „не мога да преценя“. 6 % (27 респондента) са дали отрицателен отговор, защото искат да напуснат сферата на образованието. 1 % (5 респондента) от анкетираните  са дали отговор „да, защото искам да сменя своята специалност“.

Преобладаващото мнение по този въпрос е необходимостта от допълнителна квалификация, защото тя ще подпомогне работата на началния учител. Необходимо е  да се проведе по-мащабно проучване свързано с вида на квалификацията и начините, по които началните учители биха я използвали.

Графика № 8 „Въпрос № 5 „Имате ли необходимост от допълнителна квалификация?“

На въпрос № 6 „Според Вас, важно ли е възпитанието на децата в училище?“ началните учители са отговори по следния начин (Вж. графика № 9). За 96 %  (480 респондента) възпитанието е важно за децата в училище. Според 4 % (20 респондента) възпитанието на децата в училище не е важно.

За 96% от анкетираните възпитанието е важно за децата в училище. Това се дължи на факта, че възпитанието е един от факторите за личностно развитие. Възпитанието започва от раждането на детето и продължава  през целия му живот.

Графика № 9 „Въпрос № 6 Според Вас, важно ли е възпитанието на децата в училище?

Един от най-интересните въпроси в анкетното проучване е въпрос № 7 Според Вас, кой трябва да възпитава децата от начална училищна възраст? (Вж. графика № 10). Според мнението на началните учители 81 % (405 респондента) считат, че родители и учители трябва да възпитават децата от начална училищна възраст. 19 % (95 респондента) считат, че учениците трябва да се възпитават само от родителите.

За 81 % от анкетираните начални учители, децата от начална училищна възраст трябва да се възпитават и от родители и от учители. Този отговор кореспондира със обекта (възпитанието на човека) и предмета (закономерностите във възпитателния процес) на науката психология.

Графика № 10 „Въпрос № 7 Според Вас, кой трябва да възпитава децата от начална училищна възраст?”

Данните от въпрос № 8 „Новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли началния учител?“ са презентирани в графика № 11. За 47 % (233 респондента) новите учебни програми затрудняват началния учител. Според 43 % (216 респондента) от анкетираните,  новите учебни програми не затрудняват началния учител. 10 % (51 респондента) не могат да преценят.

Графика № 11 „Въпрос № 8 „Новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли началния учител?“

Данните касаещи въпрос № 9 „Според Вас, новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли децата?” ни дават следните резултати (Вж. графика № 12). Според 65 % (328 респондента) от учителите считат, че новите учебни програми затрудняват децата. За 27% (134 респондента) децата не се затрудняват от новите учебни програми в начален етап на основна образователна степен. Учителите, които не могат да дадат отговор на този въпрос са 8 (38 респондента) от настоящата статистическа извадка.

Графика № 12 „Въпрос № 9 „Според Вас, новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли децата?”

В графика  № 13 получаваме сведение за мнението на учителите, относно държавните образователни стандарти в начален етап на основна образователна степен. Според 68 % (339 респондента) държавните образователни стандарти не трябва да са еднакви за всички ученици, защото има и деца със специални образователни потребности. За 31 %

(154 респондента) тези стандарти трябва да са еднакви за всички ученици в начален етап на основна образователна степен, защото всички деца трябва да притежават определени знания и умения. 1 % (7 изследвани лица) от настоящата статистическа извадка не могат да преценят, дали държавните образователни стандарти да са еднакви за всички ученици в начален етап.

Графика № 13 „ Въпрос № 10 Според Вас, трябва ли Държавните образователни стандарти да са еднакви за всички ученици в начален етап на основна образователна степен?

Един от най-важните и интересни въпроси касае качествената оценка на учениците (Вж. графика № 14). Според 53 % (265 респондента) от анкетираните  са посочили, че учениците от I – III клас трябва да се оценяват количествено и качествено.  За 16 %  (81 респондента) качествената оценка трябва да отпадне, защото е излишна.  15 % (74 респондента) от анкетираните са посочели, че качествената оценка трябва да отпадне и да се замени с количествена. Според 14 % (70 респондента) качествената оценка не трябва да отпада, защото е по-добра от количествената. 2% (10 респондента) от настоящата статистическа извадка нямат преценка по въпроса. Необходимо е по-задълбочено проучване по този въпрос.

Графика № 14 „Въпрос № 11 Според Вас, трябва ли да отпадне качествената оценка на учениците от I – III клас?

Въпросът, касаещ повтарянето на клас също е много интересен и актуален (Вж. графика № 15). Според 61 % (305 респондента) учениците от I – IV клас трябва да повтарят клас при наличието на лош успех, защото понастоящем  неграмотни деца преминават в по-горен клас. Този отговор кореспондира и с настоящата нормативна уредба, според която учениците от I – IV клас не могат да повтарят поради лош успех. 32 % (160 респондента) от анкетираните са посочили отговора „да, защото така могат да коригират своя успех през следващата учебна година”. 5 % (26 лица респондента) са дали отговор „не, защото децата се стресират”. 2 % (9 респондента) не могат да изкажат преценка по въпроса.

Графика № 15 „Въпрос № 12 Според Вас, трябва ли учениците от I – IV клас да повтарят клас поради лош успех?”

В графика № 16 са изнесени данните на един от наболелите въпроси в съвременното образование – делегирания бюджет (Вж. графика № 16). Според 78 % (392 респондента) до много голяма степен делегирания бюджет и законите „принуждават” да пускат учениците в по-горен клас. За 11 % (55 респондента) това явление е до средна степен. 6% (29 респондента) не могат да преценят, до каква степен делегирания бюджет и законовата рампа  принуждава учителите да пускат неграмотните деца в по-горен клас. Според 5 % (24) това е до много ниска степен.

Графика № 16 „Въпрос № 13 Според Вас, до каква степен делегирания бюджет и законите „принуждават“ учителите да пускат неграмотните ученици в по-горен клас?

Въпросът за Наредбата за приобщаващото образование и нейното прилагане в българското училище, също е включен в анкетното проучване (Вж. графика № 17). За 43 %  (215 респондента) няма условия за прилагането на Наредбата за приобщаващото образование. Според 29 % (144 респондента) тази Наредба има условие в българското образование и тя е необходима. Останалите 28 % (141 респондента) не могат да преценят.

Графика № 17 „Въпрос № 14 Според Вас, има ли условия в българското училище за прилагане на Наредбата за Приобщаващото образование?”

На въпрос № 15 „Какво е Вашето мнение за групите за работа с деца с обучителни трудности?” началните учители, участващи в анкетното проучване са отговорили по следния начин (Вж. графика №  18). Според 75 % (377 респондента) тези групи са необходими, но не трябва да се провеждат след часовете. За 17 % от анкетираните (85 респондента) няма смисъл от тези групи, защото децата трябва да се стараят повече в час, или да посещават занималня. 8% (38 респондента) от анкетираните начални учители не могат да преценят.

 

Графика № 18 „Въпрос №  15 Какво е Вашето мнение за групите за деца с обучителни трудности?”

Резултатите по отношение на въпрос № 16 „Според Вас, трябва ли да отпадне документалната работа за обща подкрепа на учениците?” са представени в графика № 19.  Според 83 % (414 респондента) от учителите тази документация е излишна. 11 % (56 респондента) от анкетираните не могат да преценят. Според  6 % (30 респондента) от учителите в настоящата статистическа извадка документалната работа не трябва да отпада, защото е необходима.

Графика № 19 „Въпрос № 16 Според Вас, трябва ли да отпадне документалната работа за обща подкрепа на учениците?”

Въпрос № 17 „Според Вас, трябва ли да отпадне административната дейност на учителите?” е много важен и актуален въпрос (Вж. графика № 20).  Според  93 % (467 респондента) от анкетираните в настоящата статистическа извадка са посочили отговор „да, за да можем по-ефективно да работим с децата”. 6 % (28 респондента) са посочили „не, административната работа не ме притеснява”, а 1% (5 респондента) са посочили „не мога да преценя”.

Графика № 20 „Въпрос № 17 Според Вас, трябва ли да отпадне административната дейност на учителите?”

Един от най-наболелите проблеми в образователната сфера е реформата в образованието. Чрез анкетата проучихме и мнението на началните учители, относно ефективността на реформите в образованието (Вж. графика № 21).  59 % (295 респондента) са отбелязали „не, категорично не са ефективни”. Според 37 % (184 респондента) реформите са ефективни, но има още какво да се желае. 3 % (17 респондента) са посочили „не мога да преценя”. 1 % (4 респондента) са отбелязали „да, определено са ефективни”.

Графика № 21 „Въпрос № 18 Според Вас, ефективни ли са реформите в образованието?”

Нетрадиционен е въпрос  № 19 в анкетата: „Според Вас, каква специалност трябва да притежава министъра на образованието?” (Вж. графика № 22). 85 % (425 респондента) са отбелязали „педагогическа”. За 9 % (44 респондента) от анкетираните учители, специалността на министъра няма значение. 3 % (18 респондента) са отбелязали „хуманитарна”; 2% (9 респондента) са отбелязали „икономическа”, а останалите 1 % (4 респондента) от анкетираните начални учители са отбелязали „юридическа”.

За 85 % от анкетираните министърът на образованието трябва да притежава педагогическа специалност. От 90-те години на ХХ в. до наши дни само двама министри са притежавали педагогически опит с деца. Това води до един съществен въпрос: Как липсата на педагогическа специалност на министрите на образованието се е отразила върху образователната сфера? Може би допълнително проучване по този въпрос би дало отговор на въпроса.

Графика № 22 „Въпрос № 19 Според Вас, каква специалност трябва да притежава министъра на образованието?”

Важен и актуален въпрос е и въпрос № 20 „Според Вас, министъра на образованието трябва ли да притежава педагогически опит с деца?”.  Според 72 % (359 респондента) министърът на образованието трябва да притежава педагогически опит с деца, защото това ще спомогне за ефективната разработка на нормативни наредби и учебни програми.  25 % (124 респондента) от анкетираните са отбелязали „да, за да разбира нашата дейност и проблеми в училище”. 3 % (17 респондента) са отбелязали „не, това е без значение”.

Графика № 23 „Въпрос № 20 „Според Вас, министъра на образованието трябва ли да притежава педагогически опит с деца?”

На въпрос № 21 „Ако нещата не се променят, бихте ли напуснали вашата работа и да се пренасочите към друга професионална сфера?” получихме следните отговори. 67 % (337 респондента) дадоха положителен отговор. 21 % (103 респондента) не биха напуснали своята работа. 12 % (60 респондента) от началните учители са посочили „не мога да преценя”.

Графика № 24 „Въпрос № 21 „Ако нещата не се променят, бихте напуснали вашата работа и да се пренасочените към друга професионална сфера?”

Изводи

На база резултатите от това анкетно проучване можем да формулираме следните изводи:

  1. Началните учители в България са предимно от женски пол;
  2. Преобладаващата възраст на началните учители е между 50 и 59 годишна възраст и преобладаващият професионален опит е  до 39 години
  3. Най-голямата трудност в работата на началните учители се оказа административната работа, без пряка връзка с учебната дейност; проблемното поведение и неуважение от страна на родители и ученици; липсата на почивка след учебен час;
  4. Началните учители се нуждаят от допълнителна квалификация, защото тя ще подпомогне тяхната работа;
  5.  Децата от начална училищна възраст трябва да се възпитават и от родители и от учители;
  6. Новите учебни програми затрудняват началния учител и учениците;
  7. Държавните образователни стандарти не трябва да са еднакви за всички ученици;
  8. Учениците от I – III клас трябва да се оценяват количествено и качествено, а при лош успех децата да повтарят клас;
  9. Според учителите, до много голяма степен делегираният бюджет и законовите разпоредби ги принуждават да пускат децата в по-горен клас, дори и при лош успех;
  10. Няма условия за прилагането на Наредбата за приобщаващото образование;
  11. Групите за работа с деца с обучителни трудности са необходими, но техните занятия не трябва да се провеждат след часовете;
  12. Документалната работа за обща подкрепа на учениците е излишна и тя трябва да отпадне. Административната дейност на учителите също трябва да отпадне, за да могат да работят по-ефективно с децата;
  13. Реформите в образованието не са ефективни;
  14. Министърът на образованието трябва да притежава педагогическа правоспособност и педагогически опит с деца;
  15. Ако нещата не се променят, повечето учители биха напуснали работа

 

Въпреки че изводите  са направени върху проучване мнението  само на 500 начални учители са повод за размисъл и … промяна. Промяна в името на децата – бъдещето на нацията.

Литература:

[1] Колишев,Н. Теория на педагогическите умения на учителите, З.Стоянов, София, 2018

[2] Закон за предучилищното и училищното образование, ДВ бр 79 от 13.10.2015

[3] Наредба на МОН за приобщаващото образование. Обн.ДВ, бр.89 от 27.10.2017

[4] Наредба № 12 на МОН от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти Обн. – ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016

[5] Закон за предучилищното и училищното образование от 1.06.2016, чл.266, ал.2

[6]http://roditeli.org/index.php?option=com_content&view=article&id=48&Itemid=2

[7] Иванов, И. „Педагогическа социология”,Ш.,1998