Потребностите на децата
31.12.2020

Защо не искам да членувам в „Дружеството на психолозите в България“

От много години се занимавам с психология. Работил съм като психолог в образователната и социалната сфера, както и на частна практика.

През тези години многократно са ми задавали въпроса „Защо не си член на Дружеството на психолозите в България?“. Чрез тази статия ще се постарая да отговора на този въпрос.

Още докато бях студент преподавателите от СУ „Св. Климент Охридски“ ни разказваха за Дружеството на психолозите в България. Колко хубаво е да си негов член, как ние трябва да станем негови членове. Че ще въведат закон, който да ни защитава и т.н. Много от колегите ми станаха членове. Аз също подготвих документи за членство, но нещо ме спря.

След като завърших бакалавърската си степен и преминах през няколко обучение свързани с консултирането и психо-диагностиката, започнах работа в образователната сфера, след като няколко пъти започвах и прекратявах частната си практика. Тогава пак се заговори за Дружеството. Колко лошо щяло да стане в България за психолозите. Как от Европейският съюз щели да ни забранят да практикуваме. Заговори се и това, че който не е член на Дружеството, не може да работи законно. Затова реших отново да подготвям документи за членство към Дружеството и се свързах с преподавател от СУ „Св. Климент Охридски“, който е наясно с нещата. Съответно получих и отговор на моето запитване на електронната поща. Представям Ви скрийншот на въпросното писмо:

От писмото става ясно, че аз не мога да работя законно, защото не съм член на Дружеството на психолозите в България и да се обърна към Председателя на ДПБ – Пламен Димитров.

За около една седмица ние проведохме 5-6 телефонни разговора, в които той многократно ми се заявяваше, че докато не съм член на Дружеството, не мога да практикувам законно професията психолог. Затова за пореден път попълних всичките документи и бях готов да ги пратя, но нещо отново ме спря.

Мислих няколко дена върху разговорите с тези представители на Дружеството и реших, че е редно да се консултирам и с адвокати.

След като се запознаха с казуса, адвокатите ми заявиха, че от Дружеството ме лъжат. След като съм имал регистрация в НАП, след като имам БУЛСТАТ и дипломи за завършено образование, аз си работя законно. Никъде не било споменато, че аз задължително трябва да бъда член на Дружеството на психолозите в България.

Това окончателно ме спря да членувам в тази организация. Прецених, че няма смисъл да съм член някъде, където ме лъжат и използват лъжи, за да привличат своите членове.

Това е една от причините, поради който не съм член на Дружеството на психолозите в България. Но мога да изброя и още. Например:

  1. Много от моите колеги, които са били членове са се отказали от Дружеството – не виждали смисъл в членството;
  2. Много от колегите които редовно са си плащали членски внос и абонамент за списание „Психология“, не са получили нито една бройка от него – а са плащали за това;
  3. Много от моите преподаватели от различните обучения, на които дължа познанията си, също не са членове;
  4. Възмутен съм от това, че много от представителите на Дружеството на психолозите в България „плюят“ различните обучителни школи и ги обявяват за нелегитимни. Ще дам следния пример. Пламен Димитров обвиняваше Българска школа по психоанализа – гр. Варна за нелегитимни обучения и т.н. Дали е легитимна, или не…. лично мен не ме интересува. НО, е ФАКТ, че въпросната школа осигурява прекрасни и качествени обучения, особено в работата с деца аутисти. Нещо, което не съм видял Дружеството да осигурява. Всъщност мога да кажа следното. Дълги години съм следил обученията в сайта на Дружеството, но основно те са били насочени към трудовата и организационна психология. Извинявайте, но не всички психолози в България са трудови и организационни. Иначе много е лесно да плюеш по другите, без да видиш себе си. Нали така?

Това са основните причини, поради които не бих станал член на Дружеството на психолозите в България.

Като заключение ще кажа следното:

През всичките изминали години, след моето дипломиране съм преминал над 18 различни обучения, свързани с психологическо консултиране, психо-диагностика, съдебно-психологична експертиза, хипноза и много други. Нито едно от тя не дължа на Дружеството на психолозите в България! В момента се занимавам с друга дейност, която не е свързана с психологията, но въпреки това продължавам да посещавам различни обучения  и да надграждам своите психологически знания. Обучавам се и за психотерапевт в една от най-добрите школи с прекрасни преподаватели.

Бих казал и следното: Да, трябва да има закон за психолозите в България! Никой не е против това! Против сме да бъдем членове на Дружеството на психолозите в България! Според мен (и според много мои колеги) не е редно целият контрол върху нашата дейност да се осъществява от неправителствена организация, каквато е Дружеството на психолозите в България. Не е редно и да ни задължават да членуваме в него! Искаме всичко да се контролира от Държавата, но не и от Дружеството! Искаме да има много съсловни организации и всеки от нас да избира в коя да членува. Ние сме против монопола на Дружеството на психолозите в България!