Играта в детската градина – фактор за личностно и социално развитие
10.10.2020
Защо не искам да членувам в „Дружеството на психолозите в България“
19.02.2021

Потребностите на децата

Под потребност се разбира субективната или обективната вътрешна необходимост, за удовлетворяване на някаква нужда, която може да бъде физиологическа или психологическа. Потребностите са важен фактор, който оказва влияние за развитието на човешкия индивид. Те са и главната движеща сила, която мотивира човешкото поведение през целия жизнен път. През различните етапи на своето развитие, децата проявяват различни потребности. Някои от тези потребности са свързани със задоволяването на физиологични нужди – храна, вода, къпане, преобличане и др. Други потребности са свързани с емоционалните нужди на децата – гушкане, игра, общуване и др.

Потребностите на децата от раждането до 3 годишна възраст

           След раждането, децата са изцяло зависими от грижата на своите близки. Майката удовлетворява основните му потребности – храна и вода. Чрез кърменето се осъществява и един по – продължителен контакт между майката и бебето, чрез който се осъществяват и най – важните задачи на детското развитие. Чрез сукането бебето общува с майката. Кърменето е една от предпоставките, бебето да прави разлика между себе си и другите. От друга страна, кърменето оказва влияние и за развитието на познавателните способности. Потребността от сукане е толкова голяма, че често бебето лапа и смучи различни предмети – одеялцето, играчките, биберона и др. По този начин то опознава околния свят и свойствата на различните предмети – форма, цвят, големина, твърдост, мекост .

   От изключителна важност е майката да задоволява емоционалните потребности на детето. Бебето има нужда да бъде докосвано, милвано, гушкано. По този начин то се чувства сигурно и спокойно. Така у него несъзнателно се формира нагласа на доверие. Когато майката е непоследователна в грижите си към детето, у бебето се формира нагласа на недоверие, което често се изразява с раздразнение и плач. Психологическата практика показва, че когато не са задоволени емоционалните потребности на бебето това води до формирането на нарцисъзъм и хистерия, които в по-късна възраст могат да станат черта на личността, или психично заболяване.

След като навърши една година, детето започва да се развива много интензивно. Това е времето, през което едновременно се развиват опорно-двигателния апарат, познавателните способности и речта. Децата изпитват силна потребност да ходят, да говорят и да пипат различни предмети. Често родителите ограничават тези детски потребности. Психологическата практика показва, че ограничаването на тези потребности водят до негативни последици. Когато детето се ограничава в неговите действие се формира неувереност, която може да окаже влияние през целия живот на детето. Ограничаването на детските дейности води и до забавяне на поведенческото развитие. В такива случаи детето изостава с говора, става необщително и започва да се държи като бебе. Децата трябва да се оставят свободно да изразяват своите действия, да опознават различните предмети и да общуват. Така те ще развият самоувереност и самостоятелност – способности, които са необходими. Това не означава, че трябва да оставим нашите деца без надзор, особено при наличието на предмети, които могат да бъдат опасни за тяхното здраве.

Потребностите на децата от 3 до 7 годишна възраст

През този период започват да се образуват качествените промени на детската психика.

Около третата година се появява и т.н. криза на третата година. За тази криза е характерно, че детето проявява потребност да бъде самостоятелно и да бъде като възрастните. Детето започва да проявява негативизъм и да използва думичката „не” за всичко. Настойчивостта да отказва на всичко е свързана не толкова с дадената ситуация, колкото да изрази своето мнение. Детето не може да изрази вербално тази своя потребност, и затова го изразява чрез своето поведение. По този начин, децата проявяват проявяват своята потребност – да бъдат като възрастните. Много често родителите си мислят, че децата са разглезени и непослушни. На тях им се иска децата да си върнат предишното поведение – да станат кротки, послушни и да не проявяват инат. Често, самите родители са много настойчиви, а това само влошава нещата. През този възрастов период, се изисква цялостно разбиране от страна на родителите. Това не означава, че на децата трябва да се изпълнява всяко желание и каприз. Не можем да оставим нашите деца, свободно да се надвесват през терасата. Не можем и да ги оставим са пресичат сами улицата. Но като родители, спокойно можем да позволим на децата някои дейности – сами да избират какво да облекат, или с какво да се хранят (например, основното ястие да е преди супата).

След 3 годишна възраст, една от основните потребности на всяко дете е играта. Играта е дейност, в която се създават предпоставките за развитие на другите основни дейности – учебната и трудовата. Играта е един от най-важните фактори за детското развитие. Чрез играта се развиват психичните процеси и се осъществява развитието на детската личност. Играта, в предучилищна възраст поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. С помощта на играта детето учи, общува, твори и се развива като личност. От това можем да си изведем извод, че в предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, определящи качествените преобразувания в личността и развитието на всяко дете. Знанията, уменията и навиците натрупани през този възрастов период, оказват влияние за развитието през следващите възрастови етапи. Важно е всеки родител да знае, че пропуските в детското развитие оставят големи дефицити. Дефицити, които трудно биха се компенсирали, а в някой случаи  компенсациите са невъзможни.

Потребностите на децата от 7 годишна възраст до пубертета

Около седемгодишна възраст, детето навлиза в периода на начална училищна възраст. Това е периодът, през който и започва да посещава училище. Това е много труден и стресиращ момент за всяко дете. Практиката показва, че според общественото мнение, най-важното за първокласника е да се научи да чете и пише. Но общественото мнение не отчита другото предизвикателство, стоящо пред всяко дете – увеличаването на личностния потенциал. През този възрастов период, детето се сблъсква с много правила и ограничения – да не закъснява за час, да не ходи свободно по време на учебните занятия, да контролира физиологичните си нужди, когато иска да каже нещо – да вдига ръка. Неща, за които то не е подозирало, че съществуват. Неща, които се различават от правилата в семейната среда и детската градина. Децата, които са посещавали детска градина, проявяват значителна самостоятелност, увереност и комуникативност. Те бързо се ориентират в новата среда и изискванията на учителите. Това се дължи на натрупания социален опит в детската градина.  Една от водещите потребности, през този възрастов период е детето да общува и да бъде приятел със всички деца от класа, както и да се хареса от значимия възрастен – в случая учителя. През този труден етап, ние трябва да насърчаваме децата за техните успехи. Ако постоянно посочваме техните грешки, то те ще престанат да се стараят – ще се чувстват обезсърчени и отчаяни.

 

Потребностите на децата от пубертета до 18 годишна възраст

Пубертетът е един от най-тежките периоди, през който децата ни създават много грижи. През този период се осъществява преструктуриране на психиката, на личността, както и промяна в отношението на децата към всичко заобикалящо. Това е период, през който децата започват да стават възрастни. Техния организъм се променя и хормоните бушуват с пълна сила. Тези промени са твърде непознати за децата, които стават твърде объркани и емоционални нестабилни.

В началото на пубертета, децата изпитват няколко потребности –  да се докажат пред възрастните и родителите, че те са големи; да се справят сами с трудностите в живота; да се отделят от хората, които са били авторитет за тях и да потърсят други; да изпитат непозволени неща – алкохол, наркотици и др. Основният проблем, е че децата знаят какво искат, знаят как да го постигнат, но не знаят последствията. А тези последствия, могат да се окажат опасни.

 

Децата започват да отхвърлят родителският модел на поведение и търсят  външен модел. Много често, това са техни връстници, или възрастни – певци, актьори, известни спортисти, инфлуенсъри. През този период, също трябва да сме много търпеливи –  към поведението и отношението на децата. Необходимо е да ги приемаме като големи, да ги оставяме да вземат сами решения.  Да им помагаме и насърчаваме, когато не могат сами да вземат такива. Психологическата практика показва, че много често родителите налагат своето мнение на децата. Не ги оставят да изразят своите чувства  и потребности. Това може да доведе до много негативни последствия – лош успех в училище, обтегнати отношения в семейството и с учителите, употребата на наркотични вещества. Други негативни последствия могат да бъдат появата на заболявания като диабет, депресия, булимия, анорексия, дори и шизофрения. Това налага голямо търпение, както и правилно, ефективно общуване.

След 16 годишна възраст нещата се променят. Детето може да осъзнава своите постъпки и отговорности. Започва да проявява качества, като критичност и самокритичност. В процеса на общуване, детето вече е способно да изрази своята позиция, мотиви – както и да ги отстоява. Неговите интереси се променят. В училище става по-старателно, особено към любимите учебни предмети. Потребността от общуване с възрастните става водеща, защото  от тях се учи на жизнен опит. С възрастните може да сподели своите чувства, притеснения и бъдещи професионални интереси. Потребността от общуване с връстниците също е по-голяма. С тях детето споделя любимите си занимания, чувства, интереси и мечти. Потребността от самостоятелност е по-силно изразена отколкото предишните възрастови периоди.

 

Задоволяването на детските потребности, през различните периоди, оказва положителна насока за личностното и социално развитие.  По този начин, нашите деца се развиват, като здрави и пълноценни личности.