ПОТРЕБНОСТИТЕ НА ДЕЦАТА

Под потребност се разбира субективната или обективната вътрешна необходимост за удовлетворяване на някаква нужда, която може да бъде физиологическа или психологическа.
Потребностите са важен фактор, който оказва влияние върху развитието на човешкия индивид. Те са и главната движеща сила, която мотивира човешкото поведение през целия жизнен път. През различните етапи на своето развитие децата проявяват различни потребности. Някои от тях са свързани със задоволяване на физиологични нужди – храна, вода, къпане, преобличане и др. Други са свързани с емоционалните нужди на децата – гушкане, игра, общуване и др.

Потребностите на децата от раждането до 3 годишна възраст

         След раждането децата са изцяло зависими от грижата на своите близки. Майката удовлетворява основните им потребности – храна и вода. Чрез кърменето се осъществява и по-продължителен контакт между майката и бебето, чрез който се постигат най-важните задачи на детското развитие. Чрез сукането бебето общува с майката. Кърменето е една от предпоставките бебето да прави разлика между себе си и другите. От друга страна, кърменето оказва влияние и върху развитието на познавателните способности.
Потребността от сукане е толкова силна, че често бебето лапа и смуче различни предмети – одеялцето, играчките, биберона и др. По този начин то опознава околния свят и свойствата на различните предмети – форма, цвят, големина, твърдост, мекота.

От изключителна важност е майката да задоволява емоционалните потребности на детето. Бебето има нужда да бъде докосвано, милвано, гушкано. Така то се чувства сигурно и спокойно. Несъзнателно у него се формира нагласа на доверие. Когато майката е непоследователна в грижите си, у бебето се формира нагласа на недоверие, която често се изразява чрез раздразнение и плач.
Психологическата практика показва, че когато емоционалните потребности на бебето не са задоволени, това води до формирането на нарцисизъм и хистерия, които в по-късна възраст могат да се проявят като черти на личността или дори като психично заболяване.

След навършване на една година детето започва да се развива много интензивно. Това е времето, през което едновременно се развиват опорно-двигателният апарат, познавателните способности и речта. Децата изпитват силна потребност да ходят, да говорят и да пипат различни предмети. Често родителите ограничават тези потребности, което, според психологическата практика, води до негативни последици.
Когато детето се ограничава в своите действия, се формира неувереност, която може да оказва влияние през целия му живот. Ограничаването на детските дейности води до забавяне на поведенческото развитие. В такива случаи детето изостава в говора, става необщително и започва да се държи като бебе. Затова децата трябва да се оставят свободно да изразяват своите действия, да опознават различни предмети и да общуват. Така ще развият самоувереност и самостоятелност – способности, които са необходими. Това обаче не означава, че трябва да оставим децата без надзор, особено в присъствието на предмети, които могат да бъдат опасни за тяхното здраве.

Потребностите на децата от 3 до 7 годишна възраст

През този период започват да се формират качествени промени в детската психика. Около третата година се появява т.нар. криза на третата година. За нея е характерно, че детето проявява потребност да бъде самостоятелно и да прилича на възрастните. То започва да използва думичката „не“ за всичко, изразявайки негативизъм. Настойчивият отказ не е свързан толкова със ситуацията, колкото с потребността да изрази собственото си мнение. Понеже детето не може да го направи вербално, то го показва чрез поведението си.
По този начин децата изразяват своята потребност – да бъдат като възрастните. Много родители си мислят, че децата са разглезени или непослушни, и искат те да се върнат към предишното си поведение – да бъдат кротки и послушни. Често самите родители проявяват настойчивост, което само влошава ситуацията.

През този възрастов период се изисква цялостно разбиране от страна на родителите. Това не означава, че трябва да се изпълнява всяко желание и каприз. Не можем да позволим на децата да се надвесват свободно през терасата или да пресичат сами улицата. Но можем да им позволим сами да избират какво да облекат или с какво да се хранят – например основното ястие да бъде преди супата.

След 3-годишна възраст една от основните потребности на всяко дете е играта. Тя е дейност, чрез която се създават предпоставки за развитие на други основни дейности – учебната и трудовата. Играта е един от най-важните фактори за детското развитие. Чрез нея се развиват психичните процеси и се осъществява развитието на детската личност.В предучилищна възраст играта поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата изграждат взаимоотношения с връстниците си, формират определени норми на поведение и нравствени чувства. С помощта на играта детето учи, общува, твори и се развива като личност.

Следователно можем да заключим, че в предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, определящи качествените преобразувания в личността и развитието на всяко дете. Знанията, уменията и навиците, натрупани през този възрастов период, оказват влияние върху следващите възрастови етапи. Важно е родителите да знаят, че пропуските в детското развитие водят до сериозни дефицити – такива, които трудно се компенсират, а в някои случаи компенсацията е невъзможна.

Потребностите на децата от 7 годишна възраст до пубертета

Около седемгодишна възраст детето навлиза в периода на начална училищна възраст. Това е моментът, в който започва да посещава училище – един много труден и стресиращ етап за всяко дете. Практиката показва, че според общественото мнение най-важното за първокласника е да се научи да чете и пише. Но това мнение не отчита друго важно предизвикателство, стоящо пред всяко дете – увеличаването на личностния му потенциал.

През този възрастов период детето се сблъсква с множество правила и ограничения – да не закъснява за час, да не се движи свободно по време на учебните занятия, да контролира физиологичните си нужди, а когато иска да каже нещо – да вдига ръка. Това са неща, за които то дотогава не е подозирало, че съществуват. Те се различават съществено от правилата в семейната среда и в детската градина.

Децата, които са посещавали детска градина, проявяват по-голяма самостоятелност, увереност и комуникативност. Те по-лесно се ориентират в новата среда и в изискванията на учителите. Това се дължи на натрупания социален опит в предходната възраст.

Една от водещите потребности през този период е детето да общува и да бъде приятел с всички деца от класа, както и да се хареса на значимия възрастен – в случая учителя. В този труден етап ние трябва да насърчаваме децата за техните успехи. Ако постоянно им посочваме грешките, те ще престанат да се стараят – ще се чувстват обезсърчени и отчаяни.

Потребностите на децата от пубертета до 18 годишна възраст

Пубертетът е един от най-трудните периоди, през който децата преминават, и често създават грижи на родителите. През този етап се извършва преструктуриране на психиката и личността, както и промяна в отношението на децата към заобикалящия ги свят. Това е времето, в което те започват да преминават към зряла възраст. Техният организъм се променя, а хормоните бушуват с пълна сила. Тези промени са непознати и объркващи за тях, което ги прави емоционално нестабилни.

В началото на пубертета децата изпитват няколко важни потребности – да се докажат пред възрастните и родителите, че са пораснали; да се справят сами с трудностите; да се отделят от хората, които досега са били техни авторитети, и да потърсят нови; да експериментират с непозволени неща – алкохол, наркотици и други. Основният проблем е, че децата често знаят какво искат и как да го постигнат, но не осъзнават последствията. А именно те могат да бъдат опасни.

Децата започват да отхвърлят родителския модел на поведение и търсят външен модел за подражание. Много често това са техни връстници или известни личности – певци, актьори, спортисти, инфлуенсъри. През този период е изключително важно да бъдем търпеливи към поведението и отношението им. Необходимо е да ги приемаме като пораснали, да им позволяваме сами да вземат решения, но също така да ги подкрепяме и насърчаваме, когато се затрудняват.

Психологическата практика показва, че често родителите налагат своето мнение на децата и не им позволяват да изразяват собствените си чувства и потребности. Това може да доведе до сериозни негативни последици – лош успех в училище, обтегнати отношения в семейството и с учителите, дори до употреба на наркотични вещества. Други възможни последствия включват развитието на заболявания като диабет, депресия, булимия, анорексия, а в някои случаи – и шизофрения. Всичко това налага голямо търпение и изграждане на ефективна комуникация.

След 16-годишна възраст нещата започват да се променят. Детето постепенно осъзнава своите постъпки и отговорности. Започва да проявява качества като критичност и самокритичност. В процеса на общуване вече е способно да изразява и защитава своята позиция и мотиви. Интересите му се променят. В училище става по-старателно, особено по любимите си предмети.

Потребността от общуване с възрастните става водеща, защото чрез тях детето се учи на житейски опит. С тях може да сподели чувства, притеснения и бъдещи професионални интереси. Същевременно потребността от връстници също остава силна – с тях то споделя занимания, мечти, интереси и чувства. Потребността от самостоятелност е много по-изразена в сравнение с предходните възрастови периоди.

Задоволяването на детските потребности в различните възрастови периоди оказва положително влияние върху личностното и социално развитие. По този начин децата ни се изграждат като здрави и пълноценни личности.