Психолог и психотерапевт – каква е разликата?

За голямо съжаление, в България много малко хора могат да направят разлика между психолог, психотерапевт и психиатър. Често те не знаят към кой специалист да се обърнат в случай на необходимост. Думата „психо“ и професиите, свързани с нея, звучат плашещо за мнозина.

На много хора им е необходимо дълго време, за да съберат смелост и да потърсят помощ. „Какво ще кажат хората?“ и „Аз не съм луд, че да ходя на психолог“ все още са дълбоко вкоренени в нашето съзнание.

Това ме провокира да напиша тази статия, чрез която кратко, ясно и точно да внеса разяснение относно разликата между психолог и психотерапевт.

СРАВНЕНИЕТО С АЙСБЕРГА

Често, когато ме попитат за основната разлика между психолог и психотерапевт, използвам сравнението с айсберг. Знаем, че само 10% от един айсберг са над водата, а останалите 90% – под нея.

Ако 10-те процента над водата символизират осъзнатото поведение, мисли и емоции, тогава работата на психолога е насочена именно към тях. Той се занимава с видимите проблеми – стрес от работата, конфликти, трудности в общуването, вземане на решения. Това е консултативна дейност, която помага на човека да се справи с конкретни, актуални предизвикателства.

Психотерапевтът работи предимно с останалите 90% от айсберга – онова, което е скрито под повърхността. Той се фокусира върху неосъзнатите процеси, дълбоко вкоренени модели на поведение, травми от миналото и неразрешени конфликти, които често са в основата на видимите проблеми. Затова психотерапията е по-дълбок и дългосрочен процес. Тя не просто помага за решаване на текущия проблем, а търси и обработва неговите корени, за да може човек да преструктурира своята личност и да предотврати бъдещи затруднения.

КОЙ Е ПСИХОЛОГЪТ?

В повечето случаи психолозите са завършили бакалавърска или магистърска специалност по психология в университет. Те нямат медицинско образование – не са лекари и не използват медикаменти в своята работа. Притежават определени знания за човешката психика, умеят да извършват психодиагностика и провеждат психологическо консултиране при различни проблеми.

Макар и рядко, лекар може да завърши магистърска програма по психология и да бъде едновременно лекар и психолог.

Голяма част от психолозите работят в училища, детски градини и социални институции, където не провеждат продължителна психотерапевтична работа. Те подпомагат психично здрави хора, които имат нужда от подкрепа при справяне с ежедневни житейски трудности: стрес, проблеми във взаимоотношенията, професионални предизвикателства или личностно развитие.

Важно е да се знае, че в определени случаи психологът може да насочи клиента към клиничен психолог, психиатър или психотерапевт.

В България психолозите нямат право да поставят диагнози, но могат да изготвят заключения и да изразяват професионално мнение.

МЕДИЦИНСКА И ПСИХОЛОГИЧНА ПСИХОТЕРАПИЯ?!

Преди да разгледаме дейността на психотерапевта, е нужно да уточним, че съществуват два вида психотерапия:

Медицинска психотерапия – практикува се от лекари, специализирали в психиатрия, които са преминали допълнително обучение по психотерапия. Те често прилагат комбиниран подход, включващ както психотерапия, така и медикаментозно лечение. Медицинската психотерапия се провежда в лечебни заведения.

Психологична психотерапия – практикува се от психолози, завършили висше образование по психология и следдипломна специализация по психотерапия.

В настоящата статия ще разгледаме именно дейността на психотерапевта, който практикува психологична психотерапия.

КОЙ Е ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ?

Самото обучение по психология не дава квалификация за практикуване като психотерапевт!

Терапията е по-задълбочен и дългосрочен процес в сравнение с психологическото консултиране. Психотерапевтът използва конкретни техники, характерни за школата, в която се е обучавал.Целта на психотерапията е да помогне на клиента да разбере корените на своите проблеми, да обработи травматични преживявания и да изгради нови, по-адаптивни модели на мислене и поведение.

Психотерапевтите са специалисти – психолози, психиатри или лекари – които са преминали продължително и задълбочено обучение в определена психотерапевтична школа. То обикновено отнема между 3 и 7 години и отговаря на международни стандарти. Обученията се водят от сертифицирани преподаватели, а бъдещите психотерапевти преминават през:

• Продължително теоретично обучение;
• задължителна себепознание (индивидуално и групово);
• клиничен стаж;
• работа под супервизията на опитен терапевт.

Психотерапевтите се различават според метода и школата, към която принадлежат. В България широко разпространени са когнитивно-поведенческата психотерапия, позитивната психотерапия, психоаналитичната психотерапия, психодрамата, фамилната психотерапия и др.

Някои школи работят краткосрочно, а други – дългосрочно. Всички те са признати от:

 Българската асоциация по психотерапия (БАП)

и Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП).