ЗАЩО НЕ ИСКАМ ДА ЧЛЕНУВАМ В ДРУЖЕСТВОТО НА ПСИХОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ

От много години се занимавам с психология. Работил съм като психолог в образователната и социалната сфера, както и в частна практика. През този период многократно съм получавал въпроса: „Защо не си член на Дружеството на психолозите в България?“ С настоящата статия ще се постарая да отговоря на този въпрос.

Още докато бях студент, преподавателите ни разказваха за Дружеството на психолозите в България – колко хубаво е да си негов член и как е важно всички ние да станем част от него. Често се споменаваше, че ще бъде приет закон, който ще защитава професията ни и ще я регулира. Много от колегите ми станаха членове. Аз също подготвих документи за членство, но нещо ме възпря.

След като завърших бакалавърската си степен и преминах през няколко обучения, свързани с консултиране и психодиагностика, започнах работа в образователната сфера. Впоследствие няколко пъти започвах и прекратявах частната си практика. Именно тогава отново се заговори за Дружеството – каква несигурност очаква психолозите в България, как Европейският съюз щял да забрани на неквалифицирани специалисти да практикуват, как всеки, който не е член на Дружеството, няма да може да упражнява професията си законно.

Подтикнат от тази тревожна реторика, реших отново да подготвя документи за членство и се свързах с преподавател от СУ „Св. Климент Охридски“, който беше добре запознат със ситуацията. Получих отговор на моето запитване по електронната поща.

Представям Ви скрийншот от въпросното писмо:

От писмото стана ясно, че не мога да упражнявам професията си законно, защото не съм член на Дружеството на психолозите в България, и че трябва да се обърна към председателя на ДПБ – Пламен Димитров.

В рамките на около седмица проведохме 5–6 телефонни разговора, в които той многократно ми заявяваше, че докато не съм член на Дружеството, нямам право да практикувам законно като психолог. Затова – за пореден път – попълних всички необходими документи и бях готов да ги изпратя. Но отново нещо ме възпря.

Обмислях няколко дни проведените разговори с представители на Дружеството и реших, че е разумно да се консултирам с адвокати.

След като се запознаха с казуса, адвокатите ми заявиха, че от Дружеството не казват истината. Щом имам регистрация в НАП, БУЛСТАТ и дипломи за завършено образование, то аз мога да работя напълно законно. Никъде в закона не било посочено, че членството в Дружеството на психолозите в България е задължително за упражняване на професията.

Това окончателно ме отказа да стана член на тази организация. Прецених, че няма смисъл да членувам в структура, която използва манипулативни твърдения, за да привлича нови членове.

Това е една от основните причини, поради които не съм член на Дружеството на психолозите в България. Но има и други. Например:

1. Много от моите колеги, които са били членове на Дружеството, са се отказали – не са виждали смисъл в членството;

2. Други, които редовно са плащали членски внос и абонамент за списание „Психология“, не са получили нито един брой от него – въпреки че са заплатили;

3. Много от моите преподаватели от различните обучения, на които дължа знанията си, също не са членове на Дружеството;

4. Възмутен съм от факта, че представители на Дружеството често „плюят“ по различни обучителни школи, обявявайки ги за нелегитимни. Давам следния пример: Пламен Димитров обвиняваше Българската школа по психоанализа – гр. Варна, че провежда нелегитимни обучения. Дали школата е легитимна или не – лично мен това не ме интересува. Факт е обаче, че въпросната школа осигурява качествени и полезни обучения, особено в работата с деца с аутизъм – нещо, което не съм видял Дружеството да предлага.Всъщност, дълги години следях обявите за обучения в сайта на Дружеството, но те бяха насочени основно към трудовата и организационната психология. Извинявайте, но не всички психолози в България работят в тази област. Много е лесно да се критикуват другите, без да се вгледаш в собствената си дейност. Нали така?

   Това са основните причини, поради които не бих станал член на Дружеството на психолозите в България.

Като заключение ще кажа следното:

1. През годините след дипломирането си съм преминал над 20 различни обучения, свързани с психологическо консултиране, психодиагностика, съдебно-психологична експертиза, хипноза и други. Нито едно от тях не дължа на Дружеството на психолозите в България!
2. Продължавам да се обучавам и да надграждам знанията си. Обучавам се за психотерапевт в една от най-добрите школи с отлични преподаватели.
3. Да, необходимо е да има закон за психолозите в България! Никой не е против това. Но сме против задължителното членство в Дружеството на психолозите в България.
4. Според мен (и според много мои колеги) не е редно цялата регулация и контрол върху професията ни да се осъществява от една неправителствена организация. Не е редно и да бъдем задължавани да членуваме в нея!
5. Искаме регулацията да бъде упражнявана от държавата. Искаме да съществуват множество съсловни организации, а всеки специалист сам да избира в коя да членува, защото сме против монопола на Дружеството на психолозите в България!