Децата от 3 до 7 годишна възраст попадат в периода на предучилищна възраст. През този възрастов период децата посещават детска градина, където усвояват навици за самообслужване, нравствени правила, норми на поведение и придобиват умения за общуване с връстници и възрастни. През този възрастов период, играта е основен вид дейност за всяко дете. Дейност, в която децата влага цялото си старание.
Съществуват много научни теории за играта, на които няма да се спирам. Само ще отбележа, че всичките са единодушни за голямото влияние на играта върху детското развитие.
Играта е дейност, в която се създават предпоставките за развитие на другите основни дейности, като учебната и трудовата. Чрез играта се развиват психичните процеси и се осъществява развитието на детската личност. Играта в предучилищна възраст поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. От това можем да си изведем извод, че в предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, определящи качествените преобразувания в личността и развитието на всяко дете.
По своята същност, детските игри могат да се класифицират по следния начин:
Предметни игри
Предметните игри се осъществяват с предмети от заобикалящата среда. Децата започват да играят с предметни игри още в първите месеци след раждането си и продължават да играят с тях и в по – късна възраст. За игра в предметните игри децата използват пластмасови или гумени играчки, топки, кубчета. Чрез тях децата опознават околния свят и свойствата на предметите – цветовете, формата, големината, и материала, от който са направени.
Сюжетно – ролеви игри
Сюжетно-ролевата игра се състои в това, че тя отразява различни страни от живота, особеностите на отделни социални взаимоотношения и някои професии. Тя оказва определящо влияние върху личността на детето и е реално отражение на социалния живот на възрастните.
Характерно за сюжетно – ролевата игра, е че сюжета задължително е продиктуван от видяното, чутото и преживяното от всяко дете. Сюжетът може да отразява отношението между родителите, другите членове на семейството, филми, случки от ежедневието и др. Така децата хранят куклите, пресъздават дейността на медицинските работници, пожарникарите, полицаите, работата на продавачите и шофьорите и т.н. Чрез сюжетно – ролевата игра децата задоволяват своята потребност да участват в живота на възрастните и да развиват самостоятелност.
Като реално отражение на социалния живот на възрастните сюжетно-ролевата игра с определен сюжет може да бъде разигравана в продължение на седмици и месеци. По този начин се осъществява по – трайно закрепване на определен социален опит в поведението на детето, решават се конкретни възпитателни и познавателни задачи и се допринася за детското личностно развитие.
Игри с правила
Тези игри имат готово съдържание и предварително определена последователност на действията. Игрите с правила се характеризират с предварително установени правила, които трябва да се спазват. Без тези правила детето не може да участва. По своята същност игрите с правила се делят на подвижни и дидактически.
Подвижни игри
Тук се включват всички спортни игри, при които правилата са най – сложни и прецизни. По – голямата част от тези игри имат състезателен характер. В началото това е състезание между две единични или две малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло без да се възлага строго определена роля на отделния член на групата, както е в отбора.
Подвижните игри оказват голямо влияние за развитие на дисциплината, сръчността, бързината, съобразителността и последователността на действията. Те са добър избор срещу умората, настъпила след продължителна умствена дейност.
Дидактически игри
Това са най-разпространените игри с правила, в които децата решават задачи за овладяване на говорни умения, за развитие на възприятията и формирането на елементарни представи.
Чрез различните дидактични игри децата овладяват знания относно свойствата на предметите – форма, големина, цвят, пространствено разположение, физическите свойства и материалите, от които са направени.
Освен това при съвместните дидактични игри децата се учат да общуват, да съгласуват своите действия; чрез тях се развива оценката от постигнатия резултат и самооценката. Тези игри оказват положително влияние за развитието на познавателната, емоционалната и волевата сфера на детето. Това се осъществява чрез съпоставянето, сравняването, анализирането на дадените задачи в играта. Дидактическите игри могат да се използват като успешен метод за трупане на знания, както и за затвърждаването и усъвършенстването на тези знания.
Конструктивните игри
Тези игри са свързани с дейност на децата, при която частично или цялостно, се преобразува или пресъздава обект от околната среда. Децата създават конструкции от отделни елементи и оформят цялостен продукт. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията и средствата за изобразяване са други. Конструктивните игри включват редене на мозайка, изработване на сгради и различни предмети със строителни елементи от типа на LEGO и т.н.
Конструктивните игри спомагат за развитието на фината моторика, координацията око – ръка, развиват се познанията за различните свойства на материалите, формират се представи за форма, цвят, големина, пространствени отношения. Развива се и детското творчество. Чрез тези игри децата се учат да отстояват собствената си позиция, учат се на подражание, и общуване с другите деца.
Драматизации
Драматизациите са игри, при които се пресъздава определен текст и ролите на децата са предварително определени. Най – често това са приказки, пиеси, куклени спектакли. На децата се налага да заучат текст, който трябва да пресъздадат пред публика.
От всичките игри, драматизациите имат най-голямо значение за естетическото формиране на детските личности. Тези игри спомагат за развитието на паметта и преодоляването на стеснителността. Чрез тях се развиват комуникативните умения и артистичните способности, обогатяват се възприятията, въображението и децата овладяват изразителната, художествена реч.
Компютърни игри
В последното десетилетие много се заговори за децата и компютърните игри. За голяма част от родителите, това е много болезнена тема. Съществуват много мнения за ползите и вредите от компютърните игри.
В днешно време се появиха много образователни игри, които оказват положително влияние за детското развитие на деца над 3 годишна възраст. В тези игри децата търсят предмети, подреждат геометрични фигури, изучават околната среда, рисуват и т.н. Това спомага за подобряване на концентрацията, устойчивостта и разпределението на вниманието, както и за развиване на мисленето и паметта. Чрез компютърните игри децата лесно вземат решения и се стимулират за постигането на по – добри 
резултати.
Съществуват и доста вреди от компютърните игри. Една от тях се наблюдава при игрите с насилие, които оказват влияние за агресивните прояви на децата. Пристрастяването също е един от вредните недостатъци, а дългата игра пред компютъра лесно изморява децата и влошава тяхната концентрация.
Родителите трябва добре да преценят, колко време детето може да остане пред компютъра. Те трябва да определят и режима на децата, докато са все още малки. При порасналите деца трудно се поставят ограничения.
Въпреки ползите от компютърните игри, родителите не бива да пренебрегват реалната игра с други деца. Да не забравяме, че компютърните игри не спомагат за развитието на социалните умения, които са много важни за всеки човек.
Играта в детската градина е един от най – важните фактори за детското развитие. Чрез играта, образователно-възпитателната работа се приема от децата като дейност, отговаряща на техните потребности. С помощта на играта детето учи, общува, твори и се развива като личност. Знанията, уменията и навиците натрупани през този възрастов период, оказват влияние за развитието през следващите възрастови етапи. Важно е всеки родител да знае, че пропуските в детското развитие оставят големи дефицити. Дефицити, които трудно биха се компенсирали, а в някой случаи компенсациите са невъзможни.
