ИГРАТА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА – ФАКТОР ЗА ЛИЧНОСТНО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Децата от 3 до 7-годишна възраст попадат в периода на предучилищна възраст. През този възрастов период децата посещават детска градина, където усвояват навици за самообслужване, нравствени правила, норми на поведение и придобиват умения за общуване с връстници и възрастни. През този възрастов период играта е основен вид дейност за всяко дете – дейност, в която децата влагат цялото си старание. Съществуват много научни теории за играта, които са единодушни в едно – голямото ѝ влияние върху детското развитие.

Играта е дейност, в която се създават предпоставки за развитие на другите основни дейности – учебната и трудовата. Чрез играта се развиват психичните процеси и се осъществява развитието на детската личност. Играта в предучилищна възраст поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. Това води до извода, че в предучилищна възраст играта изпълнява специални функции, определящи качествените преобразувания в личността и развитието на всяко дете.

По своята същност, детските игри могат да се класифицират по следния начин:

Предметни игри

Предметните игри се осъществяват с предмети от заобикалящата среда. Децата започват да играят с предметни игри още в първите месеци след раждането си и продължават да играят с тях и в по-късна възраст. За игра в предметните игри децата използват пластмасови или гумени играчки, топки, кубчета. Чрез тях децата опознават околния свят и свойствата на предметите – цветовете, формата, големината и материала, от който са направени.

Сюжетно – ролеви игри

Сюжетно-ролевата игра се състои в това, че отразява различни страни от живота, особеностите на отделни социални взаимоотношения и някои професии. Тя оказва определящо влияние върху детската личност и е реално отражение на социалния живот на възрастните. Характерно за сюжетно-ролевата игра е, че сюжетът задължително е продиктуван от видяното, чутото и преживяното от всяко дете. Той може да отразява отношения между родителите, други членове на семейството, филми, случки от ежедневието и др. Така децата хранят куклите, пресъздават дейността на медицинските работници, пожарникарите, полицаите, работата на продавачите и шофьорите.
Чрез сюжетно-ролевата игра децата задоволяват своята потребност – да участват в живота на възрастните и да развиват своята самостоятелност. Като реално отражение на социалния живот на възрастните, тази игра с определен сюжет може да бъде разигравана в продължение на седмици и месеци. По този начин се осъществява по-трайно закрепване на определен социален опит в поведението на детето, решават се конкретни възпитателни и познавателни задачи и се допринася за детското личностно развитие.

Игри с правила

Тези игри имат готово съдържание и предварително определена последователност на действията. Характеризират се с предварително установени правила, които трябва да се спазват. Без тях детето не може да участва. По своята същност игрите с правила се делят на подвижни и дидактически.

Подвижни игри

Тук се включват всички спортни игри, при които правилата са най-сложни и прецизни. Повечето от тях имат състезателен характер. В началото това е състезание между две единични или малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло, без строго определени роли за всеки член.
Подвижните игри оказват голямо влияние върху развитието на дисциплината, сръчността, бързината, съобразителността и последователността на действията. Те са добър избор срещу умората, настъпила след продължителна умствена дейност.

Дидактически игри

Това са най-разпространените игри с правила, в които децата решават задачи за овладяване на говорни умения, за развитие на възприятията и формирането на елементарни представи.
Чрез тях децата усвояват знания относно свойствата на предметите – форма, големина, цвят, пространствено разположение, физически свойства и материали. При съвместните дидактични игри децата се учат да общуват, да съгласуват своите действия; развива се оценката от постигнатия резултат и самооценката. Тези игри оказват положително влияние върху познавателната, емоционалната и волевата сфера на детето. Това се осъществява чрез съпоставяне, сравняване и анализиране на игровите задачи.
Дидактическите игри могат да се използват като успешен метод за трупане, затвърждаване и усъвършенстване на знания.

Конструктивните игри

Тези игри са свързани с дейност на децата, при която частично или цялостно се преобразува или пресъздава обект от околната среда. Децата създават конструкции от отделни елементи и оформят цялостен продукт. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата.
Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но средствата за изразяване са различни. Конструктивните игри включват редене на мозайка, изработване на сгради и различни предмети със строителни елементи от типа на LEGO и т.н.
Те спомагат за развитието на фината моторика, координацията око – ръка, познанията за различни свойства на материалите; формират представи за форма, цвят, големина, пространствени отношения. Развива се и детското творчество. Чрез тези игри децата се учат да отстояват своята позиция, на подражание и общуване с другите.

Драматизации

Драматизациите са игри, при които се пресъздава определен текст и ролите на децата са предварително определени. Най-често това са приказки, пиеси, куклени спектакли. Децата трябва да заучат текст, който да пресъздадат пред публика.
От всички видове игри драматизациите имат най-голямо значение за естетическото формиране на детската личност. Те спомагат за развитието на паметта и преодоляването на стеснителността. Чрез тях се развиват комуникативните умения и артистичните способности, обогатяват се възприятията и въображението. Децата овладяват и изразителната, художествена реч.

Компютърни игри

В последното десетилетие много се заговори за децата и компютърните игри. За голяма част от родителите това е болезнена тема. Съществуват различни мнения за ползите и вредите от тях.
В днешно време има много образователни игри, които оказват положително влияние върху децата над 3-годишна възраст. В тях децата търсят предмети, подреждат геометрични фигури, изучават околната среда, рисуват и т.н. Това спомага за подобряване на концентрацията, устойчивостта и разпределението на вниманието, както и за развитие на мисленето и паметта. Чрез компютърните игри децата лесно вземат решения и се стимулират да постигат по-добри резултати.
Съществуват и доста вреди – пристрастяването е един от основните проблеми. Дългата игра пред екран уморява децата и влошава тяхната концентрация. Родителите трябва да преценят колко време може да прекарва детето пред електронно устройство и да определят режим, докато е още малко. При порасналите деца трудно се поставят ограничения.
Въпреки ползите, родителите не бива да пренебрегват реалната игра с други деца. Не бива да се забравя, че компютърните игри не развиват социалните умения, които са много важни за всяко дете.

Играта в детската градина е един от най-важните фактори за детското развитие. Чрез играта образователно-възпитателната работа се възприема от децата като дейност, отговаряща на техните потребности. С помощта на играта детето учи, общува, твори и се развива като личност. Знанията, уменията и навиците, натрупани през този възрастов период, оказват влияние върху развитието през следващите етапи от живота.