(Докладът е в съавторство с доц. д-р Виолета Кюркчийска, Национална научно-практическа конференция по психология – Теория и Практика, Сборник доклади част 1, 1-2 юни 2019 г.)
Професията на учителя е обект на много дискусии, в които участват хора с различни социални роли и държавни позиции. Няма друга така коментирана професия, която издържа проверките на времето. Тя преминава през разнообразни определения и отношението към нея претърпява метаморфози. Като се започне от възрожденското преклонение пред дейността на просветителите, като се премине през почитта и уважението пред учителя на XIX век и се стигне до взискателността към преподавателя на днешния ден. Уважаван, възхваляван, унижаван, подтиснат, ограничаван учителят е будител, чийто дух е непреклонен. Повечето, притежаващи тази професия гордо декларират това, а тези, които не го правят не са превърнали професията в мисия.
Първият учител, който посреща детето в училище и е до него в процеса на адаптацията му към новата социална роля – тази на ученик, е началният. Той е този, който повежда детето към един нов свят – свят на познание, възпитание и образование. Свят, в който свободният избор и играта са заменени от дейности със задължителен характер и учебен процес. Ако престоят в детската градина е изграждал представи у децата за заобикалящата среда, то училищният живот е свързан с овладяване на знания, формиране на умения и компетентности. Началният учител прави преходът плавен и безпроблемен чрез педагогическите умения, които притежава/или би трябвало да притежава/. Познавайки възрастовите особености на учениците, с които общува, той подбира методи и средства за работа. Уменията за целеполагане[1], за организиране на мотивиращо обучение, за изграждане на хуманни взаимоотношения, за индивидуализация и диференциация , за достъпно преподаване, за систематизация на учебния материал и реализиране на възпитаващо отношение не отличават началния учител от останалите. Това, което го разграничава е най-голямото предизвикателство за него – любопитните и жадни за осведоменост очи, „чистите и искрени” души, които още не са пренаситени от информация, не са отегчени от задачи за домашна работа и активно участват в образователно-възпитателния процес. Това са децата на средното детство, най-невероятната възрастова група ученици, която детерминира отговорната задача на началния учител. Пред него има предизвикателства, които често се превръщат в проблеми. За перманентната промяна на нормативната база, за ненужните дейности, за трудностите в общуването – началните учители са споделили чрез анкетата, която е изготвена от авторите на настоящия текст и предизвика голям интерес.
Новата обществена ситуация и променящите се ценностни ориентации се проектират върху българското образование. То се хуманизира и демократизира, синхронизира се с европейските стандарти, превръща се в съвременно, достъпно и качествено. Целеполагането е ориентирано към личността на ученика, към пълноценното интелектуално и социално формиране на детето. То стои в основата на нормативната уредба, намираща израз в закони, наредби, правилници и т.н. /Предизвикателство 1: Нормативната уредба. /
Законът за предучилищно и училищно образование[2] , който е в сила от 1.08.2016 година регламентира стандарти.
Според чл.22 (2 ) те са 19, а именно стандарт за:
Познаването на стандартите е в основата на задълбочена и целенасочена работа, както и за компетентно решаване на възникнали проблеми. Често учителите не се запознават в детайли със стандартите аргументирайки се с въпроса: Защо ми е нужна всичката тази информация?! За мен е важно какво трябва да преподавам, за да вляза в час?! Не подлежат на коментар такива изявления. Всеки един от стандартите пряко или косвено има отношение към работата на началния учител. Нещо повече – познанията на педагога позволява вземането на най-адекватни решения.
Първият стандарт е този, който дава информация на началния учител относно готовността на децата, които започват училище. Организацията в предучилищното образование е онази приемственост, която е връзката с първи клас. В много от образователните направления подготовката на децата не кореспондира с образователно-възпитателния процес в начален етап на основна образователна степен. Началният учител следва учебни програми, използва методи и средства на обучение съобразно съответната методика на преподаване, но…не може да не вземе под внимание готовността на децата за училище. Последната зависи именно от разписаните в стандарт 1 и последвалата НАРЕДБА № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование, считано от 1.08.2016 г. държавни образователни изисквания. Тя е обект на познаване от предучилищните педагози, но кореспондира с работата и на началните учители, които поставят началото на организиран процес на усвояване на знания. В този ред от мисли всеки един от стандартите има отношение към предходна и следваща образователна степен/етап. Други стандарти имат отношение към всички степени. Такъв е стандарт 2. усвояването на българския книжовен език както и стандарт 7. Приобщаващото образование.
Наредбата за приобщаващото образование е един нов по съдържание документ, който поставя в нова ситуация началния учител. Според нея той е част от екип, който осъществява обща подкрепа. Тя (общата подкрепа ) включва[3]:
1.Екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти;
8.Дейности за превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;
9.Дейности за превенция на обучителните затруднения, включително логопедична работа.
Наредбата за приобщаващото образование е резултат от новата социална реалност /Предизвикателство 2: Новата социална реалност/, която поставя въпроса за създаване на условия заедно деца, които не владеят български език (от етнически малцинства, деца бежанци), деца в риск (според фактори, определящи риска – семейни: нефункционални семейни структури, загуба, малтретиране; образователни– ниска степен на образование; икономически– бедност; политически– война, терористични атаки), деца със специални образователни потребности (СОП), деца със специфични обучителни трудности (СОТ) и ученици с изявени дарби (творческо или продуктивно мислене; лидерски способности; визуални и сценични изкуства; психомоторни способности) да се обучават и развиват. Това определя училището като среда, в която се осъществява общата подкрепа за личностно развитие, насочена към всички деца в подготвителна група за задължително предучилищно образование и към всички ученици в класа, гарантира участието и изявата им в образователния процес и в дейността на училището.
Пред началния учител стои трудната и отговорна задача да реализира този хуманен и демократичен акт, но…има ли условия в българското училище за това?! Така от предизвикателство новата социална реалност се превръща в проблем за началния учител. Един стандарт, една наредба не води до реализиране на целта. Пътищата и средствата за изпълнението са трудни поради множество фактори. Един от тях е квалификацията на началния учител /Предизвикателство 3: Квалификацията на учителите/. Той няма необходимите познания в областта на специалната педагогика, той не е нито логопед, нито ресурсен учител. Подготовката му по обща и възрастова психология не е достатъчна за работа с деца с проблеми свързани с емоционално-поведенчески разстройства. Началният учител има базови знания както по педагогика, така и по психология, но неговата професионална квалификация е начален учител. Новата социална реалност налага необходимостта да погледне на своята квалификация не само по посока на придобиване на квалификационни степени /според Наредба №12[4]/, но и по посока на допълнителна такава. Чрез въпрос №5 от посочената анкета: Имате ли необходимост от допълнителна квалификация и каква? се проучва мнението на учителите относно потребностите им в тази насока. Посочените резултати насочват към въпроси свързани с уместността на съществуващите според Наредба №12 пет квалификационни степени. Дали не е по-добре усилията на началния учител да бъдат насочени към допълнителна професионална квалификация, а не към толкова много на брой степени. Начинът да се стимулира стремежът към самоусъвършенстване дали са тези 3 задължителни кредита, които учителите трябва да придобият за един атестационен период? Обучителните организации не би ли трябвало да се избират от учителя, както и проблематиката, по която ще се провежда обучението? Много са въпросите свързани с квалификацията на учителите, които са предизвикателство пред тях. Отговорите на всички тях кореспондират с професионализма, част от който е умението за общуване с родители /Предизвикателство 4: Родителите/.
Родителите са най-важните партньори на началните учители, поради което е необходимо активното им участие под различни форми. То е регламентирано със Закона за предучилищното и училищното образование. Според чл.266 се предвиждат Обществени съвети[5], чието предназначение е създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище. В техния състав има представители както на родителите, така и на финансиращите органи. Тези съвети участват в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност, както и при обсъждане на стратегията на всяко училище и приложените към нея план за действие и финансиране (задължителен реквизит според Закона за предучилищно и училищно образование – чл.263). В нея е необходимо да бъдат залегнали принципите на Приобщаващото образование. По този начин ще се откликне на потребностите на деца с различни възможности и то – училището – ще стане желана територия от всички ученици. В становището на асоциацията на родителите относно Новия закон едно от подкрепящите законодателни решения е именно „..изискването институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно да разработват и прилагат цялостни политики за подкрепа за личностно развитие на детето и ученика, изграждане на позитивен организационен климат, утвърждаване на позитивна дисциплина и развитие на училищната общност[6].
За да бъде благоприятно социализиращото въздействие на училището, е необходимо: да се поддържа положителна нагласа у детето към училището и неговия педагогически и възпитателен колектив, учебният процес да бъде организиран и провеждан интересно, живо, близко до играта или съчетано с нея, да въздейства изобщо положително на емоционалната сфера на детето. Родителите не трябва да проявяват ревност към това, че училището или любимият учител (или съученик) им отнемат детето, а тъкмо обратното. Те ще подпомогнат училищната му адаптация, като не допускат незаинтересованост, нито подценяване на учебните занятия както в училището, така и в дома; да се избягват бележкарско поведенческите изисквания; да не допускат афекти и пристрастие към някои евентуални пропуски и несправедливости в учебно-възпитателния процес[7] .
Ролята на родителите за превръщането на училището в среда за всички е от изключително важно значение. Освен че не трябва да проявяват ревност, за която вече беше споменато, те трябва да съдействат на учителите в процеса на изграждането на децата като личности. Родителите са най-заинтересованата страна в образователно-възпитателния процес (без да се омаловажават учителите) и тяхното участие е изключително важно при реализиране на каузата „щастливи и образовани деца”. Като членове на училищните настоятелства те съдействат както за материалното обезпечаване на процеса на приобщаващо образование, така и за създаване на благоприятен психоклимат. Ролята на родителите в тази посока е от важно значение за специалното образование и училищните ръководства трябва да им дадат тази възможност.
За реализирането на това решение е необходимо всички заинтересовани страни – родители, учители, училищно ръководство, общинските органи, както и регионалните управления по образование, да работят по посока на промяната в утвърдените стереотипи. Промяна, изразяваща се в създаване на условия за развитие потенциала на всеки ученик съобразно индивидуалните му особености.
Реалността провокира въпроси като: Възможна ли е тази промяна?! Готови ли са родителите на децата без проблеми да приемат наличието на „други-различни” в класа на тяхното дете?! Като примирение ли гледат на факта, невъзможността за диференцирана работа, родителите на деца с изявени възможности поради големия брой ученици в паралелка?!
Къде е мястото на най-голямото предизвикателство – учениците?! Тези, които прекрачват училищния праг изпълнени с очаквания, заредени с желание за покоряване на върхове, мотивирани и последователни. Учениците, които стоят в центъра на образователно-възпитателния процес. Колко време остава на учителя да се подготви за среща с тях?! Среща, която оставя онзи отпечатък на учителя – будител.
Анкетно проучване на проблемите и трудностите сред началните учители в България
Целта на изследването е да се установят проблемите и трудностите на началните учителите в България. Предметът на изследването са проблемите и трудностите на началните учители. Като обект на настоящото изследване са 500 начални учители от различни населени места в страната.
Като метод в настоящото изследване бе използван метода на анкетата. Чрез него ние проучихме мнението на началните учители. За нас от изключителна необходимост бе личното мнение за учителите, независимо от нормативната уредба в България. Анкетата включва следните въпроси:
Резултатите, които получихме отразяват действителната ситуация в образователната сфера.
Резултати от анкетното проучване на проблемите и трудностите сред началните учители в България
По отношение на фактора „пол“, в изследването 98 % (491 респондента) жени и 2 % (9 респондента) мъже (Вж. графика № 1). Това се дължи на факта, че учителската професия от години се е феминизирала. Тя не е толкова привлекателна и престижна за мъжете.
Графика № 1 „Пол на изследваните лица“
Данните от анкетното проучване по отношение на фактор „възраст“ са изнесени в графика № 2. Респондентите са представени както следва: 45 % (224 респондента) от анкетираните учители попадат във възрастовата граница „от 50 до 59 г.“; 33 % (164 респондента) попадат във възрастовата граница „от 40 до 49 г.“; 14 % (69 респондента) попадат в групата „от 30 до 39 г.“; 5 % (26 респондента) попадат във възрастовата граница „над 60 г.“ и 3 % (17 лица) попадат във възрастовата граница „от 25 до 29 г.“.
Графика № 2 „Възраст на изследваните лица“
В графика № 3 са изнесени данните по отношение на фактора „професионален опит“ на началните учители, данните от анкетата показват следното: 63 % (316 респондента) попадат в групата „от 20 до 29 години“; 14 % (69 респондента) попадат в групата „от 10 до 19 години“; 12 % (59 респондента) попадат в групата „от 5 до 9 години“. Лицата с професионален опит над 40 години са 4 % (21 респондента), а тези с професионален опит от 2 до 4 години са 4 % (20 респондента). 3 % (15 респондента) притежават под 2 години професионален опит.
Графика № 3 „Професионален опит на изследваните лица“
Отговорите на въпрос № 1 „Доволни ли сте от работата, като начални учители“ са презентирани в графика № 4. 83 % (418 респондента) от анкетираните начални учители са доволни от своята работа, докато 12 % (59 респондента) не са доволни от своята работа като начални учители. Учителите, които не могат да преценят, как да отговорят на този въпрос са 5 % (23 респондента) от настоящата статистическа извадка.
Графика № 4 „Въпрос № 1: Доволни ли сте от работата, като начални учители?“
На въпрос № 2 „Доволни ли сте от заплащането в сферата на образованието?“ началните учители са отговорили по следния начин (Вж. графика № 5). 57 % (284 респондента) са доволни от своето заплащане в сферата на образованието. 33 % (163 респондента) не са доволни от заплащането, а останалите 10 % (53 респондента) донякъде са доволни.
В този въпрос преобладаващ отговор е удовлетвореността от заплащането. Това се дължи на факта, че през 2019 г. учителските заплати се повишиха с 20 %. Така минималната учителска заплата стана 920 лв. Но това не решава другите проблеми, които са много по-сериозни.
Графика № 5 „Въпрос № 2 Доволни ли сте от заплащането в сферата на образованието?“
Отговорите на въпрос № 3 „Срещате ли трудности във Вашата работа?“ са изнесени в Графика № 6. 41 % (204 респондента) срещат трудности понякога. 30 % (151 респондента) срещат трудности често. Учителите, които срещат трудности ежедневно са 15 % (75 респондента). 14 % (70 респондента) срещат много често трудности в своята работа. В днешно време началните учители са изправени пред много трудности и предизвикателства.
Преобладаващите отговори на въпрос № 3 са „понякога” и „често”. Това може да кореспондира с въпросите, касаещи възрастта и професионалния опит на началните учители, както и с владеенето на педагогическото майсторство.
Графика № 6 „Въпрос № 3 Срещате ли трудности във Вашата работа?“
На въпрос № 4 „В какво се изразяват трудностите във Вашата работа?“ началните учители отбелязаха множество отговори. Тяхното процентно съотношение по популярност са изнесени в графика № 7. Най-голямата трудност е „административната работа, без пряка връзка с учебната дейност“ – 22 %. Следващата по популярност трудност е „проблемното поведение на учениците“ – 15 %, последвана от „неуважение и проблемно поведение от страна на родител“ и „липса на почивка след учебен час, и през междучасията съм с децата“ с по 14 %. „учителската професия е незачитана от обществото“ – 11%. Отговорите „големият брой деца, с които трябва да работя“ и „претенциозни родители, които ми казват как трябва да обучавам децата“ са с по 10 %. Най-непопулярен отговор е „неуважение от страна на директора и колеги“ – 4 %. В наши дни има доста предизвикателства и трудности в началното образование.
Най-голямата трудност в работата на началните учители се оказа административната работа, без пряка връзка с учебната дейност, проблемното поведение и неуважение от страна на родители и ученици и липсата на почивка след учебен час.
През изминалите години административната работа, която няма пряка връзка с учебната дейност се увеличава непрекъснато. Това несъмнено оказва отрицателно влияние върху ефективния учебно-възпитателен процес. Въпреки множеството реформи през годините, тази административна дейност не намалява – тя се увеличава.
Проблемното поведение от страна на родители и ученици също се е увеличило през последните години. Вина за това можем да търсим, не само в поведението на посочените, но и в делегирания бюджет.
Важен проблем е и липсата на почивка след учебен час. В днешно време голяма част от началните учители трябва непрекъснато да са сред децата, дори и през междучасията. Днешният учител е преуморен от работната среда. Децата са проблемни, родителите стават все по-взискателни, някои от тях си позволяват да казват на учителите как трябва да работят с децата. Административната дейност непрекъснато се увеличава. Това оказва негативно влияние на физическото и психическото състояние на всеки учител. Началният учител заслужава и е необходимо да почива през междучасията. Това ще допринесе за негово телесно и психическо здраве, както и ще подпомогне учебно-възпитателния процес в положителна насока.
Графика № 7 „Въпрос № 4: В какво се изразяват трудностите във Вашата работа?“
Данните свързани с въпрос № 5 „Имате ли необходимост от допълнителна квалификация?“ са представени в графика № 8. Според тези данни, 63 % (316 респондента) са дали положителен отговор, защото е необходима за тяхната работа. 22 % (111 респондента) от анкетираните са дали отрицателен отговор, защото няма смисъл от допълнителните квалификации. 8 % (41 респондента) са отговорили „не мога да преценя“. 6 % (27 респондента) са дали отрицателен отговор, защото искат да напуснат сферата на образованието. 1 % (5 респондента) от анкетираните са дали отговор „да, защото искам да сменя своята специалност“.
Преобладаващото мнение по този въпрос е необходимостта от допълнителна квалификация, защото тя ще подпомогне работата на началния учител. Необходимо е да се проведе по-мащабно проучване свързано с вида на квалификацията и начините, по които началните учители биха я използвали.
Графика № 8 „Въпрос № 5 „Имате ли необходимост от допълнителна квалификация?“
На въпрос № 6 „Според Вас, важно ли е възпитанието на децата в училище?“ началните учители са отговори по следния начин (Вж. графика № 9). За 96 % (480 респондента) възпитанието е важно за децата в училище. Според 4 % (20 респондента) възпитанието на децата в училище не е важно.
За 96% от анкетираните възпитанието е важно за децата в училище. Това се дължи на факта, че възпитанието е един от факторите за личностно развитие. Възпитанието започва от раждането на детето и продължава през целия му живот.
Графика № 9 „Въпрос № 6 Според Вас, важно ли е възпитанието на децата в училище?
Един от най-интересните въпроси в анкетното проучване е въпрос № 7 “Според Вас, кой трябва да възпитава децата от начална училищна възраст?” (Вж. графика № 10). Според мнението на началните учители 81 % (405 респондента) считат, че родители и учители трябва да възпитават децата от начална училищна възраст. 19 % (95 респондента) считат, че учениците трябва да се възпитават само от родителите.
За 81 % от анкетираните начални учители, децата от начална училищна възраст трябва да се възпитават и от родители и от учители. Този отговор кореспондира със обекта (възпитанието на човека) и предмета (закономерностите във възпитателния процес) на науката психология.
Графика № 10 „Въпрос № 7 Според Вас, кой трябва да възпитава децата от начална училищна възраст?”
Данните от въпрос № 8 „Новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли началния учител?“ са презентирани в графика № 11. За 47 % (233 респондента) новите учебни програми затрудняват началния учител. Според 43 % (216 респондента) от анкетираните, новите учебни програми не затрудняват началния учител. 10 % (51 респондента) не могат да преценят.
Графика № 11 „Въпрос № 8 „Новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли началния учител?“
Данните касаещи въпрос № 9 „Според Вас, новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли децата?” ни дават следните резултати (Вж. графика № 12). Според 65 % (328 респондента) от учителите считат, че новите учебни програми затрудняват децата. За 27% (134 респондента) децата не се затрудняват от новите учебни програми в начален етап на основна образователна степен. Учителите, които не могат да дадат отговор на този въпрос са 8 (38 респондента) от настоящата статистическа извадка.
Графика № 12 „Въпрос № 9 „Според Вас, новите учебни програми за I – IV клас затрудняват ли децата?”
В графика № 13 получаваме сведение за мнението на учителите, относно държавните образователни стандарти в начален етап на основна образователна степен. Според 68 % (339 респондента) държавните образователни стандарти не трябва да са еднакви за всички ученици, защото има и деца със специални образователни потребности. За 31 %
(154 респондента) тези стандарти трябва да са еднакви за всички ученици в начален етап на основна образователна степен, защото всички деца трябва да притежават определени знания и умения. 1 % (7 изследвани лица) от настоящата статистическа извадка не могат да преценят, дали държавните образователни стандарти да са еднакви за всички ученици в начален етап.
Графика № 13 „ Въпрос № 10 Според Вас, трябва ли Държавните образователни стандарти да са еднакви за всички ученици в начален етап на основна образователна степен?
Един от най-важните и интересни въпроси касае качествената оценка на учениците (Вж. графика № 14). Според 53 % (265 респондента) от анкетираните са посочили, че учениците от I – III клас трябва да се оценяват количествено и качествено. За 16 % (81 респондента) качествената оценка трябва да отпадне, защото е излишна. 15 % (74 респондента) от анкетираните са посочели, че качествената оценка трябва да отпадне и да се замени с количествена. Според 14 % (70 респондента) качествената оценка не трябва да отпада, защото е по-добра от количествената. 2% (10 респондента) от настоящата статистическа извадка нямат преценка по въпроса. Необходимо е по-задълбочено проучване по този въпрос.
Графика № 14 „Въпрос № 11 Според Вас, трябва ли да отпадне качествената оценка на учениците от I – III клас?”
Въпросът, касаещ повтарянето на клас също е много интересен и актуален (Вж. графика № 15). Според 61 % (305 респондента) учениците от I – IV клас трябва да повтарят клас при наличието на лош успех, защото понастоящем неграмотни деца преминават в по-горен клас. Този отговор кореспондира и с настоящата нормативна уредба, според която учениците от I – IV клас не могат да повтарят поради лош успех. 32 % (160 респондента) от анкетираните са посочили отговора „да, защото така могат да коригират своя успех през следващата учебна година”. 5 % (26 лица респондента) са дали отговор „не, защото децата се стресират”. 2 % (9 респондента) не могат да изкажат преценка по въпроса.
Графика № 15 „Въпрос № 12 Според Вас, трябва ли учениците от I – IV клас да повтарят клас поради лош успех?”
В графика № 16 са изнесени данните на един от наболелите въпроси в съвременното образование – делегирания бюджет (Вж. графика № 16). Според 78 % (392 респондента) до много голяма степен делегирания бюджет и законите „принуждават” да пускат учениците в по-горен клас. За 11 % (55 респондента) това явление е до средна степен. 6% (29 респондента) не могат да преценят, до каква степен делегирания бюджет и законовата рампа принуждава учителите да пускат неграмотните деца в по-горен клас. Според 5 % (24) това е до много ниска степен.
Графика № 16 „Въпрос № 13 Според Вас, до каква степен делегирания бюджет и законите „принуждават“ учителите да пускат неграмотните ученици в по-горен клас?
Въпросът за Наредбата за приобщаващото образование и нейното прилагане в българското училище, също е включен в анкетното проучване (Вж. графика № 17). За 43 % (215 респондента) няма условия за прилагането на Наредбата за приобщаващото образование. Според 29 % (144 респондента) тази Наредба има условие в българското образование и тя е необходима. Останалите 28 % (141 респондента) не могат да преценят.
Графика № 17 „Въпрос № 14 Според Вас, има ли условия в българското училище за прилагане на Наредбата за Приобщаващото образование?”
На въпрос № 15 „Какво е Вашето мнение за групите за работа с деца с обучителни трудности?” началните учители, участващи в анкетното проучване са отговорили по следния начин (Вж. графика № 18). Според 75 % (377 респондента) тези групи са необходими, но не трябва да се провеждат след часовете. За 17 % от анкетираните (85 респондента) няма смисъл от тези групи, защото децата трябва да се стараят повече в час, или да посещават занималня. 8% (38 респондента) от анкетираните начални учители не могат да преценят.
Графика № 18 „Въпрос № 15 Какво е Вашето мнение за групите за деца с обучителни трудности?”
Резултатите по отношение на въпрос № 16 „Според Вас, трябва ли да отпадне документалната работа за обща подкрепа на учениците?” са представени в графика № 19. Според 83 % (414 респондента) от учителите тази документация е излишна. 11 % (56 респондента) от анкетираните не могат да преценят. Според 6 % (30 респондента) от учителите в настоящата статистическа извадка документалната работа не трябва да отпада, защото е необходима.
Графика № 19 „Въпрос № 16 Според Вас, трябва ли да отпадне документалната работа за обща подкрепа на учениците?”
Въпрос № 17 „Според Вас, трябва ли да отпадне административната дейност на учителите?” е много важен и актуален въпрос (Вж. графика № 20). Според 93 % (467 респондента) от анкетираните в настоящата статистическа извадка са посочили отговор „да, за да можем по-ефективно да работим с децата”. 6 % (28 респондента) са посочили „не, административната работа не ме притеснява”, а 1% (5 респондента) са посочили „не мога да преценя”.
Графика № 20 „Въпрос № 17 Според Вас, трябва ли да отпадне административната дейност на учителите?”
Един от най-наболелите проблеми в образователната сфера е реформата в образованието. Чрез анкетата проучихме и мнението на началните учители, относно ефективността на реформите в образованието (Вж. графика № 21). 59 % (295 респондента) са отбелязали „не, категорично не са ефективни”. Според 37 % (184 респондента) реформите са ефективни, но има още какво да се желае. 3 % (17 респондента) са посочили „не мога да преценя”. 1 % (4 респондента) са отбелязали „да, определено са ефективни”.
Графика № 21 „Въпрос № 18 Според Вас, ефективни ли са реформите в образованието?”
Нетрадиционен е въпрос № 19 в анкетата: „Според Вас, каква специалност трябва да притежава министъра на образованието?” (Вж. графика № 22). 85 % (425 респондента) са отбелязали „педагогическа”. За 9 % (44 респондента) от анкетираните учители, специалността на министъра няма значение. 3 % (18 респондента) са отбелязали „хуманитарна”; 2% (9 респондента) са отбелязали „икономическа”, а останалите 1 % (4 респондента) от анкетираните начални учители са отбелязали „юридическа”.
За 85 % от анкетираните министърът на образованието трябва да притежава педагогическа специалност. От 90-те години на ХХ в. до наши дни само двама министри са притежавали педагогически опит с деца. Това води до един съществен въпрос: Как липсата на педагогическа специалност на министрите на образованието се е отразила върху образователната сфера? Може би допълнително проучване по този въпрос би дало отговор на въпроса.
Графика № 22 „Въпрос № 19 Според Вас, каква специалност трябва да притежава министъра на образованието?”
Важен и актуален въпрос е и въпрос № 20 „Според Вас, министъра на образованието трябва ли да притежава педагогически опит с деца?”. Според 72 % (359 респондента) министърът на образованието трябва да притежава педагогически опит с деца, защото това ще спомогне за ефективната разработка на нормативни наредби и учебни програми. 25 % (124 респондента) от анкетираните са отбелязали „да, за да разбира нашата дейност и проблеми в училище”. 3 % (17 респондента) са отбелязали „не, това е без значение”.
Графика № 23 „Въпрос № 20 „Според Вас, министъра на образованието трябва ли да притежава педагогически опит с деца?”
На въпрос № 21 „Ако нещата не се променят, бихте ли напуснали вашата работа и да се пренасочите към друга професионална сфера?” получихме следните отговори. 67 % (337 респондента) дадоха положителен отговор. 21 % (103 респондента) не биха напуснали своята работа. 12 % (60 респондента) от началните учители са посочили „не мога да преценя”.
Графика № 24 „Въпрос № 21 „Ако нещата не се променят, бихте напуснали вашата работа и да се пренасочените към друга професионална сфера?”
Изводи
На база резултатите от това анкетно проучване можем да формулираме следните изводи:
Въпреки че изводите са направени върху проучване мнението само на 500 начални учители са повод за размисъл и … промяна. Промяна в името на децата – бъдещето на нацията.
Литература:
[1] Колишев, Н. Теория на педагогическите умения на учителите, З. Стоянов, София, 2018
[2] Закон за предучилищното и училищното образование, ДВ бр. 79 от 13.10.2015
[3] Наредба на МОН за приобщаващото образование. Обн. ДВ, бр. 89 от 27.10.2017
[4] Наредба № 12 на МОН от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти Обн. – ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016
[5] Закон за предучилищното и училищното образование от 1.06.2016, чл.266, ал.2
[6]http://roditeli.org/index.php?option=com_content&view=article&id=48&Itemid=2
[7] Иванов, И. „Педагогическа социология”,Ш.,1998
