Актуалните способности в позитивната психотерапия

Доклад от национална научно-практическа конференция по психология – Теория и Практика: 6-7  май 2017 г. Докладът е публикуван в Сборник 1. 

 

Резюме: Позитивната психотерапия приема, че целият психологичен опит на индивида е изграден от личностови качества, стил на мислене и преживяване, копинг -стратегии наречени способности.  Част от тях се дължат на натрупания емоционален, нагледно-образен опит, а друга на – на фиксирания по пътя на осмислянето и интериоризирането на съзнателен, когнитивен опит. Сложното взаимодействие на двата рода способности дават индивидуалната специфика на личността.

Ключови думи: позитивна психотерапия, метод, позитум, Песешкиан, актуални способности.

 

Методът на Позитивната психотерапия е създаден от д-р Носрат Песешкиан, специалист по психиатрия, неврология и психотерапия. От 1969 г. ръководи във Висбаден, Германия частна практика по психиатрия и психотерапия.

Методът на позитивната психотерапия е разпространен в много страни от Европа, Азия, Америка и Африка. Във Висбаден се намира Международен институт по Позитивна и фамилна психотерапия (ICPP), където се провежда системно обучение на специалисти в областта на Позитивната Психотерапия. Центъра е и член на Европейската Асоциация по Психотерапия (EAP). В България обучението по Позитивна психотерапия се осъществява от 1992 година от Дружеството по позитивна психотерапия в България със седалище гр. Варна.

Методът на Позитивната психотерапия е психодинамичен метод, който съчетава мъдростта на Изтока и прагматизма на Запада с цел изграждане на цялостната картина в психичните преживявания и балансиране на психиката. Той се базира на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. Позитивната психотерапия може да се разглежда като конфликтно-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия. Тя е с широко поле на действие. Методът може да се използва като лечебен метод в клиничната практика в психиатрията и психосоматиката, в психологическото консултиране и психотерапия, както и като метод – помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи в сферата на човек-човешките професии: педагози, учители, социални работници, мениджъри и др. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улеснява преработването на проблематиката във всяка възраст и при широк кръг психологична проблематика. В своята  основа методът на Позитивната психотерапия е съпътстващ и подкрепящ, който работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. По този начин клиентът/пациентът укрепва себе си в борбата с болестта / проблема.

Позитивната психотерапия се основава на концепцията „Позитум”, което идва от латинското „Positum” – цяло, дадено, налично.  Позутум е олицетворение на единството в човешката същност, а именно неговата емоционална и рационална природа. В позитивната психотерапия негативното е носител на способност, чрез него, от една страна се актуализират ресурсите на клиента, от друга начините за справяне с даден проблем.

Позитивната психотерапия приема, че целият психологичен опит на индивида е изграден от способности – личностови качества, стил на мислене и преживяване, копинг-стратегии. Една част от тях са плод на натрупания емоционален, нагледно-образен опит (първични способности); друга – плод на фиксирания по пътя на осмислянето и интериоризирането на съзнателен, когнитивен опит (вторични способности). Сложното взаимодействие на двата рода способности дават индивидуалната специфика на личността. Всички те, дори и когато човек не ги оценява като добри, желани способности и дори в дадени ситуации да възприема, че страда, защото ги има – всички те имат „позитивен“ характер (в смисъла на Позитум-а), т.е. служат за адаптация (Бончева, 2013).

Според Песешкиан, преносителите на актуалните способности са религиите, различните култури културите, прародителите, родителите и различните културни институции, като училището и обществото. Така актуалните способности зависят от социалните и историческите условия (Песешкиан, 1998).

В ППТ способностите на групирани в две групи наречени първични и вторични способности, като във всяка група Песешкиан групира по тринадесет способности. Песешкиан обединява първичните способности в основната способност за обич, а вторичните в основната способност за познание. Според него, актуалните способности действат във всички култури и само в техните форми се наблюда­ват културални различия.

Първичните способности се занимават със способността да обичаш. Те се формират от деня на раждането на всеки човешки индивид при контактите с околните. Способностите за обич са: любов, модел, търпение, време, сексуалност, контакт, доверие, доверителност, надежда, вяра, съмнение, сигурност, единство.

В нормалната езикова употреба някои от понятията са рядко включвани като „способности“ в тесния смисъл на думата: модел, съмнение, сигурност, единство. Отчасти те са психични процеси, с които се изявяват специфични способности; отчасти те се появяват като резултат от тези психични процеси. Като типична форма на изява те могат да бъдат включени в групата на способностите. При тези способности не става въпрос за „напълно изолирани факто­ри“. Те по-скоро се намират в тясна връзка една с друга (Песешкиан, 1998).

Когато говорим за първичните способности, не искаме да кажем, че те са по-важни от вторичните. Терминът „първични“ се отнася до факта, че тези способности се занимават с емоционална­та сфера, областта близо до егото. Първичните способности предс­тавляват основополагащия феномен, върху който са изградени вто­ричните способности. Доколкото е засегнато съдържанието, пър­вичните способности се отнасят до преживяванията, свързани с вто­ричните способности Песешкиан дава като пример за това с изказването на 28-годишна пациентка: „Не се доверявам вече на съпруга си, защото на него не може да се разчита и винаги закъснява”. От друга страна, първичните способности имат интензифици­ращ ефект върху вторичните способности. В това отношение 29 – годишна пациентка на Песешкиан казва: „Областта, в която реагирам свръхчувствително, е поняти­ето за ред. Ставам мрачна, когато 8-годишната ми дъщеря не си приготви домашните достатъчно старателно. Тогава ставам не­търпелива и реагирам агресивно”.

Вторичните способности, които предават знание и затова се са способности за знание. В тях са отразени нормите на социалната група, към която принадлежи индивидът. Те са: точност, чистота, порядък, послушание, учтивост, честност, вярност, справедливост, прилежност, пестеливост, благонадеждност, престижност, съвестност.

Вторичните способности играят важна роля във всекидневните описания и оценки и в начина, по който хората се преценяват един друг. Те могат да окажат влияние върху настроението и върху физическото състояние.

Педантичността, безредието, превърнатата в ритуал чистота, липсата на чистота, крайните изисквания за точност, мудността, натрапчивата съвестност или надеждност могат да до­ведат до психични и психосоматични реакции в допълнение към социалните конфликти. Тези реакции – като тревожност, агресия или подражание – могат да се изявят в психиката на личността, в дишането, в сърдечносъдовата система, в стомашно-чревната област, в двигателния апарат на човека, в нервната система, урогениталната област и в кожата (Песешкиан, 1998).

На базата на емоционални взаимоотношения човек мо­же да разбере огромния афективен резонанс, който се проявява с разстройства на вторичните способности, а първичните способнос­ти са техните изразни средства.

Според авторът първичните и вторични способности функционират като оръжие, като щит или като претенция. Той дава пример със своя пациентка, 24-годишна секретарка, със сексуални разст­ройства и сърдечносъдови проблеми: „Не харесвам съпруга си. Не ми е приятно да правя секс с него, защото той не се поддържа чист и разхвърля всичко наоколо. Когато помисля за миризмата на тялото му, губя всякакво жела­ние да съм близо до него”.

В единството, което според нашите схващания човек представлява, факторите на тялото и средата (на които отговарят душата и преживяванията) и на времето (съдържащо съзнателно­то и човешкия дух) играят централна роля. Актуалните способнос­ти се оформят в тясна връзка с тези три измерения. В същото време те повлияват отношението на човек към тези три области (3, с. 41).

 

Актуални способности и тяло

Под телесно измерение ние разбираме биологичните фактори, които формират основата на живота. Тук ние откриваме метаболитните процеси, рефлексите, генетиката, физическото съзряване, фун­кциите на телесните органи, функционалните способности на сети­вата и жизнените нужди. Посредством задоволяване на жизнените нужди индивидуалните способности са развити или блокирани в тях- ното развитие. В този смисъл развитието на точност например мо­же да се разглежда във връзка с жизнения ритъм на будност, сън и глад. Чистотата е свързана с ранните хигиенни навици. В зависи­мост от това как човек реагира на детските индивидуални потреб­ности и физически особености се засява семето на оформящата се представа за собственото Аз и на личност. По този начин актуални­те способности оказват влияние върху личностното развитие. Те съ­що така могат да повлияят върху начина, по който личността е устроена: преживявания и конфликти, основаващи се на актуални способности, засягат психосоматичната сфера. Те могат да породят промени в настроението, тревожност, агресия и депресия. В много случаи има и по-нататъшни ефекти в психосоматично обусловени органични болестни състояния. Разхвърляността и мудността в лич­ността може да „засегне жлъчката и стомаха“ (Песешкиан, 1973).

Не само биологичните фактори повлияват поведението на личността. Тя е повлияна и от физическите си белези така, както те са осъзнати от самата нея и от другите. Отношението на човек към тях се корени дълбоко в неговия емоционален живот: едно дете е отхвърлено от другите заради червената си коса; майка осо­бено обича детето си, тъй като е по бебешки дебело; подрастващ мисли своите дълги ръце и крака за твърде недодялани; но един влюбен би гледал с възхищение дългите крака на своята любима (3, с. 42).

Актуални способности и среда

Измерението „сре­да” е ориентирано в зависимост от връзката на индивида с неговото социално обкръжение. Актуалните способности повлияват на на­шите очаквания относно поведението на другите така, както и са­мото поведение – директно или индиректно – посредством правила: „Ние търсим съвестен, подреден и зависим служител за добро слу­жебно положени”. Всеки вътрешен и външен конфликт може да бъде описан с понятията на актуалните способности. Всеки ден ние се конфронтираме с тяхното влияние в личната и колективната сфера: когато се осъществи или се разстрои една женитба, когато се разруши едно приятелство, когато някой е уволнен, когато във връзките между групи и народи назрява потенциален конфликт. Чрез влиянието на традицията индивидуалните модели на актуал­ните способности стават специфичната характеристика на цяла група, която оказва силно влияние на груповата вътрешна взаимов­ръзка и на нейните връзки с други групи (Песешкиан, 1970,1971) (3, с. 42-43).

Актуални способности и време

Разриви в развитието на индивида, които са свързани с области, отнасящи се до тялото и средата, са разриви в измерението на времето. Например: „Аз не се доверявам на хората, защото някога един човек ме изостави!”, или „Как мога отново да вярвам на детето си, когато веднъж ме е излъгало?”.

Съдържанията на актуалните способности стават фиксации и така се развиват в конфликтни потенциали. Актуалните способ­ности не могат да бъдат диференцирани в зависимост от времето, тъй като минало, настояще и бъдеще или не са разграничени, или са гледани като изолирани части, или не са интегрирани. Поради недоразумения се оказва, че поведението на някого и това на дру­гите се разминават, фиксацията означава, че мярката за придоби­то поведение е абсолютизирана. фиксациите са противоположни на разбирането и на усилието да се постигне разбиране. Може да се използва пример, за да се покаже връзката между фиксациите и техните противоположности – гъвкавост и способност за промени. Песешкиан дава пример за това със своя 26-годишна пациентка, която преди е страдала от главоболие и сексуални нарушения: „Станах съвършено нова личност. Вече не се карам със съпруга си толкова много. Бях свикнала да се разстройвам от неговата неподреденост и небрежни навици. Днес съм в състояние да обсъж­дам това с него. Опитвам се да разбера съпруга си. Ако не вземе душ например, аз му казвам, че би трябвало да го направи. Аз пове­че не правя от това голям въпрос” (3, с. 42-43).

Актуалните способности имат две функции: те предлагат кате­гории за правене на описания и осигуряват ориентировъчен въп­росник на човешкото поведение. Те не са преди всичко език на специалиста, а могат да бъдат разбрани незабавно. И още те са важни за нас като фактори в развитието на личността, психодинамиката и социалната връзка: те са съдържанието на социализацията, те са внедрявани в личността през различни периоди от живота и водят развитието на индивидуални и социални системи на отношения, ценностни преценки и оценки (3, с. 44).

В психотерапевтичната и медицинската литература, особено в случаите на поведенски разстройства, психосоматични разстройства, неврози и психози, има достатъчно позоваване на ин­дивидуалните актуални способности. Според 3. Фройд подреде- ността, спестовността, волята са резултат от обучението по време на фазата на хигиенното приучване. Carl Jung, F. Kunkel и Viktor Frankl подчертават важността на вярата. Erich Fromm говори за надеждата. Mitsherlich набляга върху важността на изискването за постижение и върху мотивацията за постижение. R. Dreikurs об­съжда успеха, престижа и точността във връзка с образователните проблеми. G. Bach и Н. Deutsch сочат важността на откритата връз­ка (честност) в партньорството. Е. Н. Erikson формулира поредица от добродетели, които са изградени в зависимост от етапа на развитие на индивида и в съответствие със зрелостта на психичните функции. Той изброява доверието, надеждата, решителността и ло­ялността като добродетели в пубертета; загрижеността и мъдрост­та като белези на възрастните (3, с. 44).

В медицинската, психологичната, педагогическата и психоте­рапевтичната литература човек се обръща отново и отново към актуалните способности като единица за поведение, но тези акту­ални способности остават изолирани. Само в диференциалния ана­лиз на ППТ системно се обръща внимание на актуалните способности като набор от общоорнентировъчни категории (Песешкиан, 1998).

Вторичните и първичните способности могат да се развият в пълен вид само когато са в хармония едни с другй. Промени в тази област стесняват кръгозора на личността за правене на оценки: човек набляга на една определена способност, която представя в този конкретен момент. Той е толкова заслепен от нейната стойност, че остава сляп за други ценности и способности (3, с. 44).

Разстройствата, описани чрез актуалните способности, могат да се развият поради дисонанс във вторичните способности (някой може да е амбициозен, но не подреден); поради дисонанс в първич­ните способности (някой може да се доверява на другите, но не и на себе си) или поради дисонанс във връзката между двата вида способности (някой може да е подреден, но нетърпелив). Наблюдавайки ги от тази гледна точка, ние можем да интерпрети­раме много неща като реакции, породени от конфликти между пър­вични и вторични способности. Така можем да ги третираме като резултат от липса на диференциация. Примерите на поведенски на­рушения са образователните проблеми, конфликтите между поколенията, трудностите дете – родител, брачните проблеми и би­ещото на очи поведение (3, с. 44).

Заедно с това, че са категории за описание, актуалните способ­ности са също и фактори на личностното развитие, психодинамика и социални взаимодействия. По същество разбираме психичните и психосоматичните проблеми като резултат от липса на диферен­циация на актуалните способности (3, с. 44).

Актуални способности и конфликти

Вторичните и първичните способности могат да се развият в пълен вид само когато са в хармония едни с други. Промени в тази област стесняват кръгозора на личността за правене на оценки: човек набляга на една определена способност, която представя в този конкретен момент. Той е толкова заслепен от нейната стойност, че остава сляп за други ценности и способности. Песешкиан дава пример за това с 53 – годишен пациент страдащ от главоболие и сърдечни проблеми: „Броя някого за човек само ако се държи добре. Не ме интересу­ва колко е успяващ. Ако не е възпитан, няма да се разбере с мен.” (3, с. 45).

Разстройствата, описани чрез актуалните способности, могат да се развият поради дисонанс във вторичните способности (някой може да е амбициозен, но не подреден); поради дисонанс в първич­ните способности (някой може да се доверява на другите, но не и на себе си) или поради дисонанс във връзката между двата вида способности (някой може да е подреден, но нетърпелив). Наблюдавайки ги от тази гледна точка, ние можем да интерпрети­раме много неща като реакции, породени от конфликти между пър­вични и вторични способности. Така можем да ги третираме като резултат от липса на диференциация. Примерите на поведенски на­рушения са образователните проблеми, конфликтите между поколенията, трудностите дете – родител, брачните проблеми и би­ещото на очи поведение (3, с. 45).

Заедно с това, че са категории за описание, актуалните способ­ности са също и фактори на личностното развитие, психодинамика и социални взаимодействия. По същество разбираме психичните и психосоматичните проблеми като резултат от липса на диферен­циация на актуалните способности (3, с. 45).

Дефиниране на отделните актуални способности *

 

Първични способности (Способности за обич)

ЛЮБОВ

Това е способността за емоционална връзка при значимите за нас обекти. Любовта не съдържа еднообразни форми на поведение. Това е способността да обичаш и да се държиш така, че да те обичат.

Разстройства свързани с любовта: страх от любов, несигурност, недоверие, ревност, ограниченост на чувствата, сексуални разстройства, бедност на контактите, емоционален срив и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Приемате ли самия себе си  и собственото си тяло? Имате ли горещо желание да запазите партньора си само за вас? Имате ли във вашия дом изобилие от нежност, емоционална подкрепа и доказателства за любов? и др.

МОДЕЛ

Способността да се подражава и предлага модел за подражание на постъпки, нагласи, чувства. Подражанието е една от съществените функции на ученето. Детето подражава на родителите си, защото чувства, че ще бъде възнаградено. Подражанието е следствие от наградата. То се осъществява или се отхвърля, ако моделът, който се следва, се възнаграждава или се наказва.

Разстройства свързани с модела: склонност към подражание, емоционално отхвърляне на авторитетите, задръжки, идеализиране, твърде високи изисквания, разочарования, проблеми с ценността на собствената си личност, финансови затруднения.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от семейството ви служи за пример? Коя личност е водеща за вас? и др.

ТЪРПЕНИЕ

Способност да възприемаш себе си, околните или ситуация такива, каквито са. Развитието на търпението зависи от ценността, която са имали развитите в миналото актуални способности. Търпението/нетърпението могат да се проявят такъв по отношение на точността, реда, пестеливостта, верността или прилежността и постижението и др.

Разстройства свързани с търпението: проява на нетърпение, търпение от страх, непоследователност, свръхчувствителност, честолюбие, свръхочаквания, несъобразяване, неизслушване, арогантност, главоболие, разстройство на съня, вътрешно безпокойство и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас е по-търпелив? В какви ситуации и спрямо кого вие или партньорът ви проявява нетърпение? Как се чувствате, ако партньорът ви става нетърпелив? Можете ли да чакате? Лесно ли губите контрол? Кой от родителите ви беше по-търпелив? Как реагираха родителите ви, когато ставахте нетърпелив? и др.

 

ВРЕМЕ

Времето е способността да си представяш времевия процес и да си свързан с миналото, настоящето и бъдещето. Още от детството човек се учи, че трябва да умее да разпредели своето време.

Разстройства свързани с времето: свръхизискване, понижено изискване, занемареност, страх, мърморене, чудатост, особнячество, стрес, фиксация върху миналото, утопични идеи, стомашни разстройства, сърдечно-съдови оплаквания, сексуални разстройства и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас отделя повече време за себе си и за партньора си? Как се чувствате, когато партньорът ви има твърде малко време за вас? Разпределяте ли точно времето си? Имате ли достатъчно време за себе си? Какви са плановете ви за бъдещето? Кой от родителите ви имаше повече време за вас? и др.

 

КОНТАКТ

Способност за установяване и поддържане на социални контакти. Социалният контакт е израз на способ­ността за общуване.

Разстройства свързани с контактите:  задръжки, несигурност, недоверие, свръхчувстви­телност, ограничени контакти, свръхизискване, изолация, самота, бяг­ство от обществения живот, финансови затруднения, депресии, конф­ликти на поколенията, транскултурални проблеми и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от семейството ви е по-общителен? Кой е по-гостоприемен? Как се чувствате в компания от повече хора? Трудно ли ви е да установите контакти с други хора? Как се чувствате, когато имате много гости? Кой от родителите ви бе по-общителен? и др.

 

СЕКСУАЛНОСТ

Способността да установиш сексуална връзка с даден партньор, както и  критериите за прив­личане или отблъскване на сексуален

партньор. За развитието на сексуалността голяма роля игра родителския пример – как се удовлетворяват потребностите на дете­то от нежност.

Разстройства свързани със сексуалността: сексът като цел в живота, хиперсексуалност, само­задоволяване, натрапливост за сексуално постижение, сексуална разкрепостеност, перверзни, садизъм, мазохизъм, сексуален страх, разочарования, брачни проблеми и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас е по-активен в секса? Имате ли проблеми в областта на секса? Имали ли сте сексуални контакти с друг партньор? Кога за пръв път сте имали сексуална връзка? Кога сте започнали да се самозадоволявате? Какво беше отношението на родителите ви към сексуалността? и др.

 

ДОВЕРИЕ

Доверието е способността да можеш да разчиташ на някого или да се чувстваш защитен с него. От една страна доверието възниква на основата на първичните способности, предимно на способността за любов и се отнася до цялата личност. От друга страна, доверието се контролира от отделните преживявания в контекста на актуалните способности или чрез случаите, в които има доверяване.

Разстройства свързани с доверието: криза на доверието, липса на доверие, сляпо дове­рие, разочарование, ревност, омраза, завист, отхвърляне, свръхвисо­ки очаквания, очаквания за неуспех, комплекси за малоценност, резиг­нация, страхове, депресии и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Имате ли доверие на партньора си? Имало ли е случай, когато доверието ви е било излъгано? Може­те ли да имате доверие на чужд човек? На кого от родителите си имахте по-голямо доверие? Като дете при кого се чувствахте по-защитен? и др.

 

НАДЕЖДА

Това е способността да надскочиш момента и да градиш позитивни връзки със своите собствени способности, с те­зи на партньора или на групата. В този смисъл се надяваме, че след неопределено време ще се случи нещо, което ще изпълни със смисъл действията ни или целия ни живот. Надеждата зависи от натрупания опит, преживяванията и от възможностите на  средата. Тя е нашата връзка с бъдещето и като такава се контролира от позитивните очаквания и от разочарованията ни по отношение на отделните актуални способности.

Разстройства свързани с надеждата:  безнадеждност, недоволство, песимизъм, резигнация, бягство във фантазията, пасивно поведение на изчакване, наивен оптимизъм, екзистенциален страх , страх от смъртта, блокиране на способността за действие, суицидни мисли.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас е по-оптимистично настроен? Какви планове имате за личния и служебния си живот? Как реагирате ако се разочаровате? и др.

 

ВЯРА

Способността за установяване на връзки с непознатото и непознаваемото и за приближаване стъпка по стъпка към него, докато част от непознатото стане познато. Вярата може да се гради върху собствените качества, качествата на близките, непознатото в науката и непознаваемото в религията. Моделът приет от родителите помага на детето да изгради връзка с непознатото и непознаваемото и да приеме историческите форми на религиозната и мирогледната вяра.

Разстройства свързани с вярата:  суеверия, фанатизъм, криза на вярата, липса на вяра, страх, агресия, подражание, резигнация, свръхизискване, несигурност, колебание в настроението, екзистенциален страх, предразсъдъци, религиозна налудност и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Имали ли сте конфликти с партньора си във връзка с религията или мирогледа? Кой от вас е по-вярващ? Вярвате ли в по-висше същество? Вярвате ли в живота след смъртта? Какво мислите за религията? и др.

 

СЪМНЕНИЕ

Способност да поставяш вярата под въпрос, да посрещаш различията и да слагаш на везните различни ценности. Функцията на съмнението се проявява повече заедно с другите актуални способности и по-рядко като качество на личността. Тя се изгражда при взаимодействието с близките хора.

Разстройства свързани с вярата:   несигурност, страх, амбивалентност, честа промяна в настроението, капризи, нетърпение, несигурност, нерешителност, безпомощност, проблеми с ценността на Аза, негативизъм и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Съмнявате ли се в собствените си способности? Имате ли понякога чувството, че не сте намерили желания партньор? Мислите ли понякога, че не сте избрали подходящата професия? Случва ли се да се съмнявате във вярата и религията си? Кой от родителите ви беше по-скептично настроен? и др.

 

СИГУРНОСТ

Способността да се преодолее съмнението и да се вземат решения, които да не предизвикват чувство за вина и човек да е в състояние да каже точно “Да” или “Не” и да е сигурен с решението си. Увереността е качество на вярата. Още в детска възраст се срещат ситуации на съмнение. Например, когато детето плаче за храна, то не е сигурно дали някой ще го нахрани. Ако майката винаги го взема и го храни, у него се развива увереността.

Разстройства свързани със сигурността: закостенялост, догматичност, фиксации, фанатизъм, защити, амбивалентност, чувство за вина, несигурност, страхове, недоверие, безнадеждност, свръхизискване и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Имате ли чувството, че решенията, които вземате са правилни? Чувствате ли се сигурен, когато вземате решения в личния и професионалния си живот? Кой от родителите ви даваше по-голямо чувство за сигурност, опора и увереност? Как се отнасяха родителите ви с вас, когато вземахте самостоятелно решение? и др.

 

ЕДИНСТВО

Способността да се интегрират различените актуални способности, ценностните системи и преживяванията. Психологическият интегритет е основа за цялостността на личността и изразява способността за обединяване на функциите, свойствата и потребностите на тялото, на средата и на времето. Личният ин­тегритет, обхваща и самовъзприемането и зависи от развитието на актуалните и базисните способности и преживяванията във връзка с тях.

Разстройства свързани със сигурността:  загуба на интегритет, дезинтеграция, разстройства на Аза, деперсонализация, едностранчивост, хипохондрия, бягство във фантазията, предразсъдъ­ци, криза на идентитета, идолопоклонничество, унифициране, еклек­тизъм и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Доволни ли сте от физическите си дадености? Доволни ли сте от вашите способности? В какво се изразява смисълът на живота ви? Имате ли чувството, че сте едно цяло със социалната си среда? Имали ли сте чувството, че родителите ви ценяха всички области в развитието на личността ви и ако не, кои области биваха пренебрегвани от тях?

 

Вторични способности (Способности за знание)

 

ТОЧНОСТ

Това е способността да се спазва очакваното и уговореното време. В пасивната си форма точността представлява приспособяване към за­дадено време, както и нашето очакване, че околните ще бъдат точни. В активна форма под точност се разбира самостоятелното планиране на времето и поведението в контекста на точ­ността). В процеса на развитие очакванията и поведението по отношение на точността се модифицират чрез обучителния опит като закъсняване за работа, училище или среща.

Разстройства свързани с точността: страх от очакване; неблагонадежност; стрес; вътрешно напрежение и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вашето семейство отдава по-голямо значение на чистотата? Имали ли сте проблеми с точността? Как реагирате, когато някой закъснее? Държите ли всичко да става в уговорената минута? Кой от родителите ви отдаваше по-голямо значение на точността? и др.

 

ЧИСТОТА

Способност да се поддържа лична хигиена на тялото, облеклото и дома, грижа за околната среда и моралната чистота.

Разстройства свързани с чистотата: ритуална чистота, натрапчивост за чистене на дома, нечистоплътност, разстройства на социалните контакти, сексуални разстройства, екземи, алергии.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вашето семейство отдава по-голямо значение на чистотата? Имали ли сте проблеми по отношение на чистотата? Как се чувствате, ако е мръсно около вас? Грижите ли се за чистотата на жилището? Грижите ли се за околната среда? Кой от родителите ви ценеше повече чистотата? и др.

 

ПОРЯДЪК

Способността за организация на различни области като: мисловна организация,  предметна организация, външен и вътрешен порядък. Тази способност се изгражда чрез примера на родителите, на останалите близки и чрез наградата и наказанието. Основната функция на порядъка е диференцирането, чрез което се създава определена свързаност и доверие към предметите.

Разстройства свързани с порядъка: педантичност, натрапливости за контрол, вътреш­но безпокойство, занемареност, агресия, конфликти между поколенията, професионални проблеми, сърдечни и стомашно-чревни оплаквания.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой поддържа реда в дома ви? Имате ли затруднения заради? Държите ли вашия дом да е винаги подреден? Чувствате ли се неуютно, когато е разхвърляно? Кой от родителите ви отделяше повече внимание на реда? Какво се случваше, когато не прибирахте, като бяхте дете? и др.

 

ПОСЛУШАНИЕ

Послушанието е способността да се следват молби, разпореждания, на външен авторитет. Послушанието се предизвиква и изисква преди всичко отношение към съдържателно описаните актуални способности, като порядък, точност, прилежност / постижение и др. Послушанието не се развива нито с наказание или заплаха, нито с примера на близките.

Разстройства свързани с послушанието: фанатично следване на авторитети, криза на авторитета, страх, агресия, инат, смучене на пръста, нощно напикаване, нарушение в адаптацията.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас отдава по-голямо значение на послушанието и дисциплината? Харесва ли ви, когато другите ви казват какво да правите? Имате ли и проблеми поради непослушание? Как са реагирали родителите ви, когато сте били непослушен? и др.

 

УЧТИВОСТ

Това е способността да се формират междуличностни отношения. Проявява се  с признание на приетите правила за поведение, на зачитането на партньора и др. За придобиването на тази способност съществена роля играе родителския модел и поведенческите стратегии за успех. Учтивостта  в голяма степен зависи от културата и нормите на социалното обкръжение.

Разстройства свързани с учтивостта: лицемерие, ритуална учтивост, неспособност да се каже не, егоизъм, страх, неспособност за утвърждаване, главоболие, сърдечни болки, стомашно-чревни оплаквания и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас цени повече учтивостта? Какво изпитвате, когато партньорът ви не показва учтивост? Преглъщате ли гнева си в името на добрите отношения? Кой от родителите ви отдава по-голямо значение на доброто поведение? и др.

 

ЧЕСТНОСТ

Способност да се изразява мнение, да се споделят собствените интереси и потребности и да се дава информация. В партньорските отношения честността се изразява като вярност, а в комуникацията като откровеност.

Разстройства свързани с учтивостта: злословене, кавги, преувеличаване или омаловажаване на проблемите, себелюбие, междуличностни конфликти, агресия, невротично изпотяване, хипертония, главоболие и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас изказва открито мнение? Как реагирате, когато ви лъжат? Държите ли на истината? Налагали ви се от време на време да послъгвате? и др.

 

ВЯРНОСТ

Това е способността да се изгради здрава и дълготрайна връзка, в която партньорите са щастливи и могат взаимно да си разчитат се поддържа дълго време, партньорът да чувства, че може да разчита на вас. В по-тесен културен смисъл верността се свързва със сексуалността. Тази способност има отношение към институциите, идеалите и принципите.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Имате ли проблеми с верността на партньора си? Какво разбирате под липса на вярност? Как ще реагирате, ако партньорът ви изневери? Мечтали ли сте за друг партньор? Мислите ли, че е възможно партньорът ви да ви изневери ?Родителите ви бяха ли верни един към друг? и др.

 

СПРАВЕДЛИВОСТ

Способността да преценяваш собствените си интереси и интересите на другите. Общественият аспект на тази актуална способност е социалната справедливост. Всеки човек притежава свое разбиране за справедливостта. Справедливостта се формира от отношението на родителите към децата и помежду им.

Разстройства свързани с учтивостта: мания за справедливост, свръхчувствителност, съперничество, борба за надмощие, несправедливост, отмъстителност, агресия, депресии, неврози и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю:

Кой от вас отдава по-голямо значе­ние на справедливостта? Мислите ли, че партньорът ви е справедлив? Как реагирате, ако се отнасят несправедливо с вас? Кой от родителите ви държеше повече на справедливостта в отношенията? и др.

 

ПРИЛЕЖНОСТ

Способността да се поддържа в продължителен период от време стратегия за постигане на определена цел. Прилежността и постижението са критерий за обществен успех, изразяващи се в престиж и уважение. Те се изграждат чрез играта в детска възраст.

Разстройства свързани с прилежността: кариеризъм, натрапливост за постижения, стрес, свръхизисквания, конкуренция, завист, агресия, страхове, бягство в самотата, стомашни оплаквания, разстройства на съня, главоболие, алкохолизъм, наркомания и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас отдава по-голямо значение на прилежността и постижението? Имате ли и дали сте имали професионални проблеми? Доволни ли сте от вашата професия? Къде се ангажирате повече – в професията или в семейството? Доволни ли сте от училищните или професионалните успехи на децата си? Как стигнахте до тази професия? Кой от родителите ви отдава по-голямо значение на прилежността и постижението? и др.

 

ПЕСТЕЛИВОСТ

Това е способността да се борави с пари, материални ценности и стойности. Нейни крайности са прахосничеството и скъперничеството.

Разстройства свързани с прилежността: скъперничество, прахосничество, стремеж към престиж, пристрастеност към хазарт, безотговорност, вътрешно безпокойство, безсъние, суицидни мисли и др.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас отдава по-голямо значение на пестеливостта? Имате ли финансови проблеми? Какво бихте направили, ако имахте повече пари? За какво предимно си харчите парите? Кой от родителите ви беше по-пестелив? и др.

 

НАДЕЖНОСТ, ПРИЦИЗНОСТ, СЪВЕСТНОСТ

Благонадеждността е способността да разчитаме на даден човек, който няма да излъже очакванията ни. Под прецизността се разбира способността да се изпълни задача според предварителни предписания. Колкото по-голяма е прецизността, толкова по-малка е вероятността от грешки. Добросъвестността е вътре­шен критерий за старателност и коректност. Говорим за добросъвестност, когато постижението отговаря на вътрешния мащаб и следователно е в съгласие със съвестта.

Разстройства свързани с надеждността, прецизността и съвестността: обстоятелственост, ригидност, загуба на доверие, социални и професионални конфликти, натрапливости, разочарование, свръхизисквания, депресия, чувство за вина, безсъние, безплодни размишления.

Въпроси, които се задават в психотерапевтично интервю: Кой от вас държи повече на благонадеждността? Проявявате ли склонност вие и партньорът ви всичко да се върши безпогрешно и перфектно? Имате ли и дали сте имали проблеми във връзка с благонадеждността, прецизността и добросъвестността? По един и същ начин ли изпълнявате служебните си задължения, когато шефът ви е на работа и когато отсъства? Как се чувствате, ако партньорът ви е излъгал очакванията ви? Как реагираха родителите ви в случай, че не сте си свършили прецизно работата? и др.

 

Литература:

 

1. Бончева, И. Психологична психотерапия. Славена. 2013.
2. Песешкиан, Н. Метод на позитивната психотерапия Том 1. Славена 1999.
3. Песешкиан, Н. Позитивна психотерапия на ежедневието. Славена. 1998.
4. 4. Песешкиан, Н. Психосоматика и позитивна психотерапия Том 2. Славена. 2003.
5. 5. Песешкиан, Н. Търговецът и папагала. Славена. 2008.
6. 6. Христозов, Х. Психотерапия. Методи и направления. Медицина и Физкултура. 2002
7. http://dppb.org/wp-content/uploads/2015/07/pp_psihodrama.pdf.

* б.а. Актуалните способности са разработени от книгите на Н. Песешкиан  „Метод на позитивната психотерапия Том 1” и  „Позитивна психотерапия на ежедневието”.